Обучение в Историческия факултет

В специалност Археология се подготвят археологически кадри за музеите в София и страната, както и за научните институти към БАН, университетите и др. Предвид археологическото богатство на България, което включва паметници от праисторията, класическата и средновековната археология, специалността е структурирана с оглед подготовката на специалисти във всяка една от тези области. Обучението продължава четири години, осем семестъра и включва задължителни, избираеми и факултативни дисциплини. Задължителните дисциплини се изучават от всички студенти. Освен основните археологически дисциплини, студентите се подготвят и по история (от античност до късно средновековие). Изучават се и ред допълващи дисциплини (етнология, архитектурна археология, антропология, нумизматика, епиграфика, класически езици и др.), които дават възможност за интердисциплинарен подход при изследване на археологическите култури и допълват фундаменталната широкопрофилна подготовка на бъдещите археолози. Много и разнообразни, с възможност за избор и с периодично сменяща се тематика са избираемите дисциплини. Всеки студент изучава минимум две избираеми дисциплини с хорариум не по-малко от 45 часа всяка. Те се изучават в ІІІ и ІV курс и се набират от предложените в учебния план на специалността или от специализациите по стара история и тракология, средновековна българска история и история на Византия и балканските народи в ИФ на СУ. Трите курсови работи са задължителни. Те се предават в края на II, III и IV курс. Трите теренни практики също са задължителни. Те се провеждат през летните месеци след I, II и III курс съответно на праисторически, тракийски (или класически) и средновековен обект под ръководството на преподавател от специалността. Продължителността на всяка практика е 20 дена (без дните за пътуване). Студентите могат да изучават факултативно чужд език и спорт. Студентите по археология могат да придобият факултативно учителска правоспособност по история. За целта освен предвидените в държавните изисквания специални дисциплини и учебна практика те задължително изучават и основните исторически дисциплини от периодите на новата и съвременната история. Обучението приключва с полагането на писмен държавен изпит. Задължително условие за допускането до изпита е студентите да са положили успешно изпити по всички задължителни и необходимото минимално количество избираеми дисциплини съгласно учебния план.

В специалност Археология се подготвят археологически кадри за музеите в София и страната, както и за научните институти към БАН, висшите училища, Института за паметниците на културата и др. Предвид археологическото богатство на България, което включва паметници от праисторията, класическата и средновековната археология, специалността е структурирана с оглед подготовката на специалисти във всяка една от тези области. Задължителните археологически дисциплини осигуряват широкопрофилната подготовка на бъдещите археолози. Учебния план застъпва и необходимия минимум задължителни исторически дисциплини, както и ред допълващи дисциплини като епиграфика, етнология, архитектура, антропология, нумизматика и др., които дават възможност за комплексен и интердисциплинарен подход при изследване на археологическите култури. Много и разнообразни са избираемите дисциплини, които осигуряват на студентите възможност за навлизане в избрана от тях спациализирана археологическа проблематика. Студентите се подготвят по класически езици (гръцки и латински) и имат възможност да изучават факултативно други езици по избор, както и да практикуват спорт. През три от учебните години студентите участват в археологически разкопки и теренни археологически разузнавания на обекти от праисторията, античността и средновековието. Като избираема опция те могат да придобият правоспособност като учители по история; за целта освен съответния модул със задължителни и избираеми дисциплини и практики задължително изучават и нова и съвременна българска, балканска и обща история. Бакалавърската степен на обучение завършва в VIII семестър с писмен държавен изпит.