Проф. д-р Милияна Василева Каймакамова

 

 Катедра:

 История на България

 Програми:

 История на средновековна България


 Духовна култура на средновековна България


 Българска средновековна историопис


 Българско изворознание, ч.І

 Кабинет:

 285

 Приемен ден:

 

 Приемно време:

 

 E-mail:

 kaimakamova@abv.bg

 

 

Биографична справка


Родена на 22 януари 1951 в гр. Смолян
Завършила специалност история в Софийски университет "Св. Климент Охридски" - 1973 г.
През м. март 1874 г. е избрана за асистент по средновековна българска история
През 1979 г. й се присъжда общообразователната научна степен Доктор след защита на дисертационен труд на тема "Историко-летописната традиция в ранносредновековна България (VІІ-ХІІ в.) "
Доцент (1985) с хабилитационен труд "Българската кратка хроника към среднобългарския превод на Манасиевата хроника"
В периода 1983-1993 г. по съвместителство чете лекционен курс по средновековна българска история и България в европейския средновековен свят
Член на АС на ЮЗУ "Св. Неофит Рилски" в  Благоевград (1987-1993 г.), на ФС на Исторически факултет на ЮЗУ "Св. Неофит Рилски" (1984-1993);  Ръководител на Катедра "История на България" в ЮЗУ "Св. Неофит Рилски" в Благоевгард (1988-1990)
Член на ФС на Исторически факултет на Софийски университет "Св. Климент Охридски" (1985-1989 г; 1995-1999; 1999-2003; 2003 - );
Заместник-декан по учебната дейност на Исторически факултет на Софийски университет "Св.Климент Охридски" (1999-2003; 2003 - 2007);
Ръководител на катедра История на България в Исторически факултет на Софийски университет "Св. Климент Охридски" (2003 - 2011);
Член на Асоциацията "Жени в науката" към МОН от 2002 г.
Специализации в чужбина: Прага (1984), Гърция (1986; 2002), Париж (1987), Рим (1988), Кьолн (1989; 2002)


По-важни публикации


1. Две старобългарски летописни съчинения от ХІ в. - В: Исторически преглед, 1976, 5, 81-91;
2. Политическото утвърждаване на България през VІІ - ІХ в. според българската историко-летописна традиция. - В:България в света от древността до наши дни, Т.І, 1979, 311-317;
3. Les inscriptions protobulgares du VIII et IX e siecle et les annales bulgares. - Etudes Historiques, 1980, Х, 115-126;
4. Старобългарската летописна традиция в "Повесть временных лет" - В: Българско средновековие. Българо-съветски сборник в чест на годишнината на проф. И. Дуйчев, София, 1980, 212-224;
5. Хан Тервел - пълководец и политик. - Във: Военно-исторически сборник, 1981, 2, 101-106;
6. Старобългарското историко-летописно творчество от средата на ІХ до началото на ХІ в. - Годишник на Софийски университет - Исторически факултет, Т. 79, 1982, 35-92;
7. Българската държавна традиция и старобългарското историко-летописно творчество (VІІ-ХІ в.). - В:България 1300. Институции и държавна традиция, 2, 1982, 317-324;
8. Неизвестно старобългарско летописно съчинение от ХІ в. - В: Старобългаристика, VІІ, 1983, 4, 52-73; (в съавторство с Анисава Милтенова)
9. Българската кратка хроника в среднобългарския превод на Манасиевата хроника. 1. Текст. Превод. Коментар. - Годишник на Софийски университет - Исторически факултет, Т. 76, 1983, 123-178;
10. Българската кратка хроника в среднобългарския превод на Манасиевата хроника. 2.Извори. Датиране. - Годишник на Софийски университет - Исторически факултет, Т.77, 11984, 19-139;
11. Идеята за славянското единство в българското и руското летописание. - В:Българо-руски и българо-съветски връзки през вековете. Приморско, септември 1983. Част І, София 1984;
12. "Български апокрифен летопис" и значението му за българското летописание. - В: Старобългарска литература, ХV (1984) 4 , 51-59;
13. Културно-просветната дейност на Кирило-Методиевите ученици в България (886-началото на Х в.) - В: Исторически преглед, 10, 1985, 18-31;
14. The Uprising of Petar Delyan (1040-1041) in d new old bulgarian source. In: Byzantino-bulgarica, VIII, 1986, 227-240. (в съавторство с Анисава Милтенова)
15. Живот отдаден на науката (в памет на Иван Дуйчев). - Във: Векове, 6,1986.
16. Българска средновековна историопис (монография) София, 1990.
17. Поява и същност на българското богомилство. - В: Из историята на българската народност и държава. София, 1993, 28-50;
18. Византийското владичество в българските земи. - В: Из историята на българската народност и държава. София, 1993, 50-63;
19. Сведения за Куберовите българи в българското летописани. - В: Studia Protobulgarica et mediaevalia europensia. В чест на професор В. Бешевлиев. Велико Търново, 1993, 35-46;
19. Проф. Васил Гюзелев и проучването на Българското среднвовековие (По случай 60-годишнината му). - В:Старобългаристика, ХХ (1996), 4, 72-77;
20. Света гора в средновековната българска култура. - В: Светогорска обител Зограф, ІІ, 1996.
21. Началното развитие на средновековна България в изследванията на Петър Мутафчиев. - В:Исторически студии. Професор Петър Мутафчиев познат и непознат. София , 1997.
22. "Именник на българгарските ханове" - началото на българското летописно творчество. - В: Родина, 1-2, 1997.
23. Териториалните съдбини на Родопската област през Средновековието ( VІІ - началото на ХІв.) - В: Rhodopica, 1998, 1, Смолян, 107-116;
24. Териториалните съдбини на Родопската област през периода на Второто българско царство ( ХІІ - ХІVв.).- В: Rhodopica, 1998, 2.
25. Българската хронография от края на ІХ - ХІVв. (възникване, развитие и значение). - В: Общото и специфичното в балканските народи до края на ХІХв. Сборник в чест на 70-годишнината от рождението на проф. Василка Тъпкова - Заимова.. София, 1999, 196-217.
26. Функции и значение на българската хронография през ХІV - ХVв. Доклад изнесен на ІІ - международна конференция на тема : "Средновековната хроника" - Утрехт (Холандия), 16-21 юли 1999 /под печат/.
27. Религия, църква и държава в ранносредновековна България (края на VІІ - началото на ХІв.). - В: Духовна култура, 2-3, 2000, 10-20;
28. Образът на българския хан в първобългарските надписи от VІІІ - ІХ в. - В: Сборник в памет на чл. кор. Веселин Бешевлиев, София, 2000, 48-59;
29. Историческите знания в Средновековна България. - В: Годишник на Софийски университет-Център за славяно-византийски проучвания "Ив. Дуйчев", Т. 90 (9), 2000, 153-173;
30. Владетелите на Родопската област (към въпроса за политическия сепаратизъм на Балканите през Средновековието. - В: Rhodopica, 2002, 1-2, Смолян, 303-334;
31. Българският превод на Манасиевата хроника и Руският хронограф - В: Сборник в чест на проф. Николай Дилевски /под печат/.
32. Византийското идейно-политическо наследство и Българския превод на Манасиевата хроника. Във: Византийското културно наследство на Балканите. Сборник доклади , Пловдив 6-8, септември, 2001, 197-211;
33. Поява и развитие на историографията в България и другите европейски средновековни държави. - В: Средновековна християнска Европа: Изток-Запад, София, 2002, 544-556;
34. "Именник на българските ханове" и писането на историята в българския владетелски двор през VІІІ в. - Доклад изнесен на ІІІ -та международна конференция на тема : "Средновековната хроника" - Утрехт (Холандия), 16-21 юли 2002 /под печат/;
35. Византия и историческата култура на българите през ХІ-ХІІ в. - В: Исторически преглед, 2003, 5-6.
36. Историографската стойност на Български апокрифен летопис – В: Civitas Divino-Humana. In honorem annorum LX Georgi Bakalov. С., 2004, с. 417-441 (студия).
37. Цар Калоян в българската историческа памет от ХІІІ-ХІV в. – В: Битката при Одрин, С., 2005 г.
38. За проф. Людмила Горина и нейната нова книга, уводна статия
към книгата „Българския хронограф и неговата съдба в Русия”, С., 2005 г.
39. Академик Васил Гюзелев – Изследователят на Българското и Европейското средновековие. Предговор към сборник Тангра в чест на 70-годишнината на акад. Васил Гюзелев. София, 2006, 13-21.
40. Образуването на българската държава в българската средновековна историопис. – В: Тангра. Сборник в чест на 70-годишнината на акад. Васил Гюзелев. С., 2006, 59-87.
41. VIVAT ACADEMIA,VIVANT PROFESSORES! Предговор към Сборник Преломни времена. – в чест на 65-годишнината на проф. Любомир Огнянов. София 2006.
42. „Turnovo – New Konstsantinople: The Third Rome in the Fourteenth-Sentury Bulgarian Translation of Constantine Manasses’Synopsis Chronike. – In: The Medieval Chronicle IV. Edited by Erik Kooper, Amsterdam – New York, NY 2006, 91-104.
43.Средновековна България в изследванията на д-р Джонатан Шепард. – Предговор към книгата на Дж. Шепард. Неспокойни съседи. Българо-византийска конфронтация, обмен и съжителство през средните векове. София, 2007, 7-11.
44. Изтъкнат български историк медиевист (Академик Васил Гюзелев в оценката на своите учители, колеги и ученици). – В: Понеделник (Списание за теория, политика и култура), Х, ½, София, 2007, 65-72.
45. Родопската област в историята на ранносредновековна България (края на VІІІ-началото на ХІ в.). В: Rhodopica, 1-2, 2007.
46. Академик Васил Гюзелев - изследовател на Българското и Европейското средновековие. В: Rhodopica, 1-2, 2007.
47. Византия и развитие болгарской средневековой историографии ХІ-ХІІ в. – В: Byzantium, New Peoples, New Powers: The Byzantino-Slav contact Zone, from the Ninth to the Fifteenth Century. Edited by Miliana Kaimakamova. Maciej Salamon и Małgorzata Smorag Różycka , Cracow, 2007, 211-222.
48. Политика и история: интересът на цар Симеон (893-927) и цар Иван Александър (1331-1371) към световната история. – В: История в преход. Сборник в чест на 60-годишнината на проф. д.и.н. Драгомир Драганов, С., 2008, 43-69.
49. Приписката за “безбожните варвари” във Ватиканския препис на Манасиевата хроника като извор за датирането му и за борбата на цар Иван Александър (1331-1371) срещу турците. – Във: Етнически и културни пространства на Балканите. Сборник в чест на проф. д.и.н. Цветана Георгиева. Ч. 1, С., 2008, 77-96.
50. История и традиционна култура. (По данни на апокрифните летописи ХІ-ХІІІ век). – Във: В света на човека. Сборник в чест на проф. д.и.н. Иваничка Георгиева. Ч. 2, С., 2008, 505-526.
51. Byzance et la Culture historique des bulgares aux XIe – XIIe siècles. – In: Β Y Ζ Α Ν Τ Ι Ο ΚΑΙ ΒΟΥΛΓΑΡΟΙ (1018 - 1185).Επιμέλεια Έκδοσης Κατερίνα Νικολάου – Κώστας Τσικνάκης. ΑΘΗΝΑ 2008.
52. Пандеховото пророческо сказание от XIII в. и зараждането на идеята „Търново- нов Цариград” – „трети Рим”. - Във: „Б Ъ Л Г А Р И Я, ЗЕМЯ НА БЛАЖЕНИ…” IN MEMORIAM PROFESSORIS IORDANI ANDREEVI. Международна конференция в памет на проф. д.и.н. Йордан Андреев. Велико Търново, 29-30 октомври 2009.


Рецензии

В. Гюзелев. Училища, скриптории, библиотеки и знания в България (ХІП-ХІV в.). - В: ВНR, 1987,2.; Същото - В: Старобългаррска литература, 21, 1987.
П. Ангелов. Българска средновековна дипломация. София, 1988. - В: Старобългаристика, 1989,2.
Нов труд върху духовното развитие на средновековна България (края на ХІІ-началото на ХV в.) - В: Старобългаристика, ХVІІІ (1994), 3, 93-98; Vassil Gjuzelev. Bulgarien zwischen Orient und Okzident. Die Grundlagen seiner geistigen Kultur vom 13. bis zum 15 Jahrhundert. Bohlau Verlag. Wien, Koln, Weimar, 1993.
Ново изследване върху византийската и старобългарската християнска култура: Василка Тъпкова - Заимова, Анисава Милтенова. Историко-апокалиптичната книжнина във Византия и България., София, 1996. - В: Старобългаристика, ХХІ (1997), 4;

Учебни помагала

История на България. План тезиси за кандидат-студенти, София 1993 в съавторски колектив (Милияна Каймакамова, Димитър Цанев, Петър Ангелов, Стайко Трифонов);
История на България за кандидатстуденти и зрелостници. София, 1999, дял І Средновековие , 9-106. В съавторство с Любомир Огнянов, Милчо Лалков, Пламен Митев; 2 изд. С., 2002.
История на България. Разширени планове за конкурсен изпит ( в съавторство), София, 2000;
История на България. Разширени планове и тестове за кандидатстуденти и зрелостници. София, 2008. (в съавторство)
Въпроси и задачи за матура по история и цивилизация. Учебно помагало. (съавтор). Изд. „Стандарт”. С., 2009, 248 с.

Научно-популярни статии

Огнище на славянската книжовност, просвета и култура. - В сп. "Жената днес", 1980, 5.
Паметни страници от историята на средновековна България. - В: Комитет на движението на българските жени, Бюлетин, 8, 1985;
Куберовите българи в Македония. - В: сп. Македония, 4,ноември, 1993;
Славянските нападения срещу Солун. - В: сп. Македония, 1, януари, 1994.





Катедра История на България

Проф. д-р Милияна Василева Каймакамова


Проф. д-р ист. н. Петър Димитров Ангелов


Доц. д-р Елка Димитрова Дроснева


Доц. д-р Светлана Любомирова Иванова


Проф. д-р Пламен Димитров Митев


Проф. д-р Eвгения Иванова Калинова


Проф. д-р Надя Иванова Манолова-Николова


Доц. д-р Тодор Александров Попнеделев


Доц. д-р Валери Каменов Колев


Проф. д-р Веселин Костов Янчев


Доц. д-р Георги Николов Николов


Доц. д-р Михаил Иванов Груев


Доц. д-р Ангел Николов Николов


Гл.ас.д-р Румяна Димитрова Маринова-Христиди


Гл.ас. Ваня Николова Рачева