Доц. д-р Георги Николов Николов

 Катедра:

 История на България

 Програми:

  История на средновековна България
 с.к. Областно-поселищна история на средновековна България
 Религии, ереси и конфесионални общности в българските земи VІІ-ХІV в.
 Външнополитически фактори в историята на средновековна България

 Кабинет:

 285

 Приемен ден:

 

 Приемно време:

 

 E-mail:

 gnikolov2@gmail.com

 

Биографична справка


Роден на 13 юли 1957 г. в София
Завършил специалност история в Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1981 г.)
Аспирант в Центъра за славяно-византийски проучвания "Проф. Иван Дуйчев" (1987 г.)
Асистент в Катедрата по история на България в Историческия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1990 г.)
Старши асистент (1994 г.)
Главен асистент (1997 г.)
Доктор по история (2001 г.), "Централизъм и регионализъм в ранносредновековна България (края на VІІ - началото на ХІ в.)"
Специализации в Солун (1988 г.), Лайпциг (1996 г.), Полша (2002, 2003), Кьолн (2003 г.).
Член на редколегията на сп. "Минало"


По-важни публикации



Монографии

Централизъм и регионализъм в ранносредновековна България (края на VІІ – началото на ХІ в.). С., 2005, Академично издателство “Марин Дринов”, 232 с.
Рецензии:
Ch. Matanov.- Byzantinische Zeitschrift 98, 2, (2005), № 2920, S. 723.
V. Obreshkov.- EB, XLII, 1 (2006), p. 167-170.
L. Havlíková. Novĕ středovĕké historii Bulharska.- Slovanský přehled, 92, 1 (2006), s. 96-99.
M. J. Leszka, K. Marinow. Georgi N. Nikolov, Centralizăm i regionalizăm v rannosredvekovna Bălgarija {kraja na VII-načaloto na XI v.), Akademično izdatelstvo “Marin Drinov”, Sofia 2005, ss. 231.- Slavia antiqua XLVII (2006), s. 214-217.

Студии и статии

Военнополитическа история на средновековния град Боруй. - Военноисторически сборник 50, 3, 1981, с. 34-44.

Политико-административно и църковно развитие на град Ниш (ІV-VІ в.). - ГСУ Научен център за славяно-византийски проучвания "Иван Дуйчев", т. І, 1987, с. 181-197.

Венгры в Болгарском царстве в ХІІІ-ХІV веках.- In: Byzance et ses voisins. Mélanges à la mémoire de Gyula Moravcsik à l’occasion du centième anniversaire de sa naissance. Acta Universitatis de Attila József nominatae. Opuscula byzantina IX. Generalia. Szeged 1994, c. 77-85.

Имперската алтернатива в политическия живот на Българското царство през ХІІІ-ХІV в.- В: Личността в историческото ра第витие. Алтернативата в историята. София 1995, с. 104-129.

Прабългарската традиция в християнския двор на средновековна България /ІХ-ХІ в./. Владетел и престолонаследие.- В: Бог и цар в българската история. Пловдив 1996, с.124-130.

Българските държави в края на ХІV в. - В: Османската инвазия на Балканите и краят на средновековната българска държава (ХІV-ХV в.). Велико Търново, 1996, с. 89-100.

Жени в Света гора през Средновековието. - В: Светогорска обител Зограф ІІ, София, 1996, с. 25-44.

Биобиблиография на Васил Гюзелев. София, 1996. (В съавторство с П. Тепавичарова).

Испанско сведение за Света гора от началото на ХV в. - В: Общото и специфичното в балканските култури до края на ХІХ в. Сборник в чест на 70-годишнината на проф. Василка Тъпкова-Заимова. София, 1997, с. 221-225.
Концепцията на Петър Мутафчиев за сепаратизма в Българското царство през Средновековието. - В: Професор Петър Мутафчиев - познат и непознат. София, 1997, с. 57-67.

Historical notes about a Bulgarian princess in Constantinople in the 14 th century. – Études balkaniques 33, 1-2, 1997, p. 183-199.

История и етнически облик на Западните Родопи през Средновековието (ІV-ХІV в.); Власите в средновековна България; Средновековни реликти сред днешните армъни. - В: Армъните в България. Историко-етнографско изследване. София, 1998, с. 50-67, 68-94.

"Българин родом...". - В: Светогорска обител Зограф ІІІ. София, 1999, с. 72-82.
Властта на сепаратистите в България през втората половина на ХІІІ в. - ГСУ Научен център за славяно-византийски проумвания "Иван Дуйчев", 90 (9), 2000, с. 219-228.

The Bulgarian aristocracy in the war against the Byzantine Empire (971-1019). - In: Byzantina et Slavica Cracoviensia III. Byzantium and East Central Europe. Cracow 2001, 141-158.

Mit dem Schutzheiligen der Bulgaren. Anläßlich des 65. Geburtstages von Prof. Dr. Vassil Gjuzelev, Korrespondierendes Mitglied der Bulgarischen Akademie der Wissenschaften. - Études balkaniques XXXVII, 4, 2001.

Хан и кавхан в България през VІІІ в. - В: Българи и унгарци - 1000 години заедно. Bolgárok és magyarok – 1000 éve együtt. Будапеща, 2002, 38-46.

Български царици от Средновековието в “ангелски образ”. – ГСУ Научен център за славяно-византийски проучвания "Иван Дуйчев"93 (12) (= Международна научна конференция “Манастирскатакултура на Балканите” по случай 230-годишнината от основаването на Девическия манастир “Покров Богородичен” в град Самоков. Самоков, Боровец, 29 септември - 1 октомври 2002 г.) София 2005 с. 299-315.

Едно сведение за българската история: Ioannes Scylitzes (cod. Ambr. C. 279). - В: Civitas Divino-Humana. In honorem annorum LX Georgi Bakalov. С., 2004, с. 335-338.

Кратки бележки за Десислава – монахиня Девора и браковете на цар Иван Шишман. В: Образ и слово. Юбилеен сборник по случай 60-годишнината на проф. Аксиния Джурова. С., 2004, с. 285-288.

Българска принцеса в цариградска тъмница.- Palaeobulgarica 29, 2, (2005), с. 65-84.
Родова организация на властта в Българското ханство.- История 13, 4, (2005), с. 7-12.
Сепаратизмът в Българския северозапад и Сръбското кралство в края на ХІІІ в. – В: България и Сърбия в контекста на византийската цивилизация. С., 2005, с. 101-110.
Етапи на сепаратизма в Българското царство (краят на ХІІ – началото на ХІV в.). – В: Българските земи през Средновековието (VІІ-ХVІІІ в.). Международна конференция в чест на 70-годишнината на проф. Александър Кузев. Варна, 12-14 септ. 2002 г. (= Acta Musei Varnaensis III). Варна 2005, с. 71-78.

Carstwo Bułgarskie a zdobycie Konstantynopola w 1204 r.- In: IV K r u c j a t a. Historia, reperkusje, konsekwencje. Praca zbiorowa pod redakcją Zdzisława J. Kijasa OFMConv i Macieja Salamona. Kraków 2005, s. 139-147.
Observations on Separatism in Bulgarian Lands (end of 12th-mid 15th c.).- Bulgaria Pontica Medii Aevii IV-V2 (2006), p. 413-459.

Средновековието – основа на българската история.- История, 14, 4-5 (2006), с. 2-3.
Био-библиография на акад. Васил Гюзелев.- В: Тангра. Сборник в чест на 70-годишнината на акад. Васил Гюзелев. София 2006, с. 23-55.

Българите и Византийската империя (август-ноември 1185 г.).- В: Тангра. Сборник в чест на 70-годишнината на акад. Васил Гюзелев. София 2006, с. 597-617.
Средновековието – основа на българската история.- История, ХІV, 4-5 (2006), с. 2-3.
Био-библиография на акад. Васил Гюзелев.- В: Тангра. Сборник в чест на 70-годишнината на акад. Васил Гюзелев. София 2006, с. 23-55.
Българите и Византийската империя (август-ноември 1185 г.).- В: Тангра. Сборник в чест на 70-годишнината на акад. Васил Гюзелев. София 2006, с. 597-617.
Войните на средновековната българска държава (VІІ-ХІV в.).- В: Мир и конфликти в Бележки за появата и началното развитие на апанажни владения в Българското царство (края на ХІІ – средата на ХІІІ в.).- Във: България на Балканите и с Европа. Минало, настояще и бъдеще. Т. І. Секция „История”. Сборник материали от научна конференция проведена в УОБ на УНСС – с. Равда на 27-30 октомври 2005 г. С., 2007, с. 17-22.

Appearance and Initial Development of Appanages in the Bulgarian Tsardom (late 12th - mid 13th century).- In: Byzantium, New Peoples, New Powers: The Byzanino-Slav Contact Zone, from the Ninth to the Fifteenth Century (=Byzantina et Slavica Cracovensia, V). Ed. By M. Kaimakamova, M. Salamon, Cracow 2007, p. 259-265.
Библиография на писаното от акад. Васил Гюзелев за историята на Родопите през Средновековието.- Rhodopica 4, 1, (2007), с. 269-272.

Bułgarzy i ogień grecki (VІІ-ХІ w.).- In: Byzantina Europea. Księga jubileuszowa ofiarowana profesorowi Waldemarowi Ceranowi, red. M. Kokoszko, M. J. Leszka. Łódź 2007 [Byzantina Lodziensia XI], s. 449-455.

Проф. Иван Дуйчев – един български полихистор.- Във: А л м а н а х за литература и изкуство „Света гора”, бр. 8 („З”). Велико Търново 2007, с. 428-430.

Библиография на изследванията на акад. Васил Гюзелев, посветени на Несебър (Месемврия), Черноморието и Средиземноморието.- In: B u l g a r i a Pontica medii aevi VI-VII. Mesemvria pontica. Международен семинар Несебър, 28-31 май 2006 год. Studia in honorem professoris Vasil Gjuzelev. Бургас 2008, с. 369-375.

За появата на средновековните власи и днешните аромъни. – Във: Етнически и културни пространства на Балканите. Сборник в чест на проф. дин Цветана Георгиева), Ч. 1. Миналото – исторически ракурси. С., 2008, с. 71-76.

Вътрешнополитическото развитие на възобновеното Българско царство (края на ХІІ – края на ХІІІ век): фактори и проблеми.- Зборник Радова Византолошког Института 46 (2009), с. 167-176


Учебници и учебни помагала

История на България. Разширени планове за конкурсен изпит. С., 2000. (в съавторство).

Рецензии

Нов исторически труд.- в. Софийски университет 28, бр. 4 /326/, 15 април 1982, с. 2.[Васил Гюзелев. Сре¬дно¬ве¬ков¬на България в светлината на нови извори. София 1981, 260 с.].

В. П. Степаненко. Византия в международных отношениях на Ближнем Востоке (1071-1176).(Byzantium in International Relations in the Near East (1071-1176). Свердловск, Издательство Уральского университета, 1988, 240 р.- Bulgarian Historical Review 18, 3, (1990), p. 100-109.

Християнството – идеи и история. (Тотьо Коев, Георги Бакалов. Въведение в християнството. ИздателствоБулвест– 2000. София 1992, 207 с.).- История 2, 4, (1993), с. 52-53.

Основите на българската духовна култура през ХІІІ-ХІV век ( V. Gjuzelev. Bulgarien zwischen Orient und Okzident. Die Grundlagen seiner geistigen Kultur vom 13. bis zum 15. Jahrhundert. Böhlau Verlag: Wien-Köln-Weimar, 1993, 311 S.).- Минало І, 1, (1994), c. 86-87.

Ново изследване върху Българското царство и Балканите през Х-ХІ в. Срђан Пириватриħ. Самуилова држава. Обим и карактер. Београд, 1997. 227 с.+1 карта.- Palaeobulgarica 23, 2, 1999, с. 116-118.

Нова книга за историята на средновековна Македония. Христо Димитров. История на Македония през Средновековието. София 2001, Издателство “Гутенберг”, 207 с., с резюме на англи鬬ски език (с. 193-207) + 23 фотоснимки и 1 карта. – Македонски преглед 24, 2, (2001), с. 157-162.

Paul Meinrad Strässle, Krieg und Kriegführung in Byzanz. Die Kriege Kaiser Basileos’ II. gegen die Bulgaren (976-1019). Köln, Weimar, Wien: Böhlau Verlag 2006. 578 S., Abb., ISBN 978-3-412-17405-7, € 119,- – Südost-Forschungen 67 (2008) S. 424-427.

Furtum manifestum. Александър Антонов, Валентина Антонова. История на България от древността до наши дни. София, Издателство Май, sine anno, 119 с.- Минало ХVІІ, 1 (2010), с. 75-95.

Научно-популярни статии

Бероя в областното управление на България /VII-X в./.- в. Плиска-Мадара- Преслав, бр. 9, май 1981, с. 10.

Търновград – най-забележителният от градовете на Хемус.- в. Учителско дело, бр. 42 /2380/, 17 ноември 1981, с. 5.

Византия за славяните.- в. Антени 17, 11 май 1988, бр. 19 (993), с. 12-13.

От царския престол – в монашеска килия.- в. Женско царство ІІІ, бр. 3, 15-21 януари 2004, с. 12.
Българското царство и европейските сили през Х в.- в. 1000 години Самуилова България. Векове, ІІ, бр. 1 (2), 2008, с. 3.
Пронища.- в. 1000 години Самуилова България. Векове, ІІ, бр. 2 (3), февруари 2008, с. 4.
Белград, недостъпната крепост.- в. 1000 години Самуилова България. Векове, ІІ, бр. 3 (4), март 2008, с. 4.
Оряхово. Българската крепост в планината Томор – Албания.- в. 1000 години Самуилова България. Векове, ІІ, бр. 4 (5), април 2008, с. 4.
Св. Борис І – Михаил и Македония.- в. 1000 години Самуилова България. Векове, ІІ, бр. 5 (6), май 2008, с. 1-2.
Крепостта на св. Ахил – Лариса.- в. 1000 години Самуилова България. Векове, ІІ, бр. 5 (6), май 2008, с. 5.
Комитопулите и власите.- в. 1000 години Самуилова България. Векове, ІІ, бр. 6 (7), юни 2008, с. 5.
Крепостта Костур.- в. 1000 години Самуилова България. Векове, ІІ, бр. 7 (8), юли 2008, с. 10.



Катедра История на България

Проф. д-р Милияна Василева Каймакамова


Проф. д-р ист. н. Петър Димитров Ангелов


Доц. д-р Елка Димитрова Дроснева


Доц. д-р Светлана Любомирова Иванова


Проф. д-р Пламен Димитров Митев


Проф. д-р Eвгения Иванова Калинова


Проф. д-р Надя Иванова Манолова-Николова


Доц. д-р Тодор Александров Попнеделев


Доц. д-р Валери Каменов Колев


Проф. д-р Веселин Костов Янчев


Доц. д-р Георги Николов Николов


Доц. д-р Михаил Иванов Груев


Доц. д-р Ангел Николов Николов


Доц.д-р Румяна Димитрова Маринова-Христиди


Гл.ас. Ваня Николова Рачева