ИНФОРМАЦИЯ ЗА КАНДИДАТ-СТУДЕНТИТЕ !

 

КСК 2017/2018 г.

Методически указания за изпита по История на България 2017 г.

Кандидатстудентският изпит по История на България включва два компонента – тест и тема. И тестът, и темата са върху проблематиката и фактологията на досегашната програма по История на България. Тя е съставена въз основа на учебното съдържание по История на България за ХІ клас на СОУ – задължителна подготовка. В нея са включени основни проблеми, обединени в тематични кръгове, отнасящи се до историята на българската държава и българското общество за периода VІІ–ХХ в.

Тестът включва въпроси от отворен и затворен тип. В деня на изпита изпитната комисия формулира няколко тестови варианта, от които се изтегля един. От темите се изтеглят два въпроса, от които кандидатстудентите пишат върху един от тях по свой избор.

Оценката се изгражда според резултатите от теста и темата по шестобалната система със стъпка от 0.25 стотни. Продължителността на изпита е 4 часа.

Предлаганият формат на изпита позволява да се установят и оценят историческите компетентности и познания, както и езиковата култура на кандидат-студентите. Проверяват се уменията за:

– представяне на ясна структура на изложението и разкриване на логическата връзка между събитията.

– правилен подбор на фактологическия материал и неговата систематизация в хронологическа последователност.

– анализ и обобщение върху конкретни исторически събития, явления и процеси.

– представяне на забележителни личности от българската история и осмисляне на тяхното дело.

– коректно използване на историческата терминология.

– познания на историческата фактология и терминология от програмата за изпита.

 

Програма за кандидатстудентския конкурсен изпит по История на България

 

 

ПРЕДХОДНИ КСК

Писменият изпит по история в СУ „Св. Климент Охридски” се състои в развиване на тема по даден исторически проблем. Времетраенето на изпита е 4 астрономически часа. Предложената изпитна програма е съставена въз основа на учебната програма по история на България за ХІ клас на СОУ – задължителна подготовка. В нея са включени основни проблеми, които са обединени в тематични кръгове и се отнасят до развитието на българската държава и на българското общество във времето от края на VІІ до средата на ХХ в. Темите се конкретизират в деня на изпита и формулировките могат да се различават от предварително обявените в програмата, но отчитат заложения в нея проблеми. В деня на конкурсния изпит на лотариен принцип ще се изтеглят две алтернативни теми. Всеки кандидат-студент има право да пише по една от тях.


Основни цели на изпита

- да провери историческите знания на кандидат-студентите, предвидени в държавните образователни изисквания за първо равнище;
- да провери уменията на кандидат-студентите за създаване на аргументиран текст по определен проблем;
- да провери нивото на владеeне на книжовния български език, доколкото това е условие за създаване на правилен текст.


Критерии за проверка и оценяване на изпитната работа

Предлаганият формат на изпита дава възможност да се установят и оценят историческите компетентности и езиковата култура на кандидат-студентите, а не на наизустени знания. Проверяват се техните умения за:
- ясна структура на изложението и разкриване на логическата връзка между събитията;
- правилен подбор на фактологическия материал и неговата систематизация в хронологическа последователност;
- анализ и обобщения върху определени събития, личности, явления и процеси, които са свързани с основните въпроси по темата;
- коректно използване на историческата терминология;
Оценката на историческите знания се осъществява на основата на:
- изчерпателността на фактологическия материал по зададената тема, заложен в учебната програма по история на България за ХІ клас на СОУ – задължителна подготовка;
- точна хронология на събитията, явленията и процесите, които са предмет на анализ и оценка в темата;
- изводи и обобщения по темата;
- езикова и стилова грамотност на изложението.
При пропуск на основен въпрос оценката се намалява до две единици.

Методически указания

За успешното полагане на изпит на кандидат-студентите се препоръчва:
- да усвоят задълбочено задължителния учебен материал по проблемите, заложени в програмата по история на България;
- да използват тестовата форма за проверка на знанията;
- да се научат да развиват тема на основата на план-тезиси по съответните учебни проблеми и въпроси;
- да се стремят при разработването на темата да обособят ясно увода, изложеието и заключението на темата.
Забележка: От кандидат-студентите не се изисква в увода да посочват автори и изследвания по проблемите, които са предмет на темата.

Литература

История на България от древността до наши дни – за 11 клас, авторски колектив: Делев, П., Г. Бакалов, П. Ангелов, Ц. Георгиева, П. Митев, И. Илчев, И. Баева, Е. Калинова, С., Планета 3, 2001.

История и цивилизация – за 11 клас на СОУ, авторски колектив: Гюзелев, В., Р. Гаврилова, И. Стоянов, М. Лалков, Л. Огнянов, М. Радева. С., Просвета, 2001.

История и цивилизация – за 11 клас на средните общообразователни училища, авторски колектив: Мутафчиева, В., К. Косев, С. Грънчаров, Х. Матанов, И. Илиев, А. Василев. С., Анубис, 2001.
 

Кандидатстудентски изпити

На 5 април 2015 г. в 65-та аудитория на Ректората Деница Николова от Бургас изтегли двете теми по избор за кандидатстудентския изпит по История на България. От подготвените от изпитната комисия 18 теми бяха изтеглени:
„Зараждане на българската национална идея. Паисий Хилендарски и Софроний Врачански." и
„Създаване и дейност на БРЦК (1869-1874)".
Кандидат-студентите, които са подали заявления за явяване на изпита, са 1085. Основните цели на изпита са: да провери историческите знания на кандидат-студентите, предвидени в държавните образователни изисквания за първо равнище; да провери уменията на кандидат-студентите за създаване на аргументиран текст по определен проблем; да провери нивото на владеене на книжовния български език.

 

На кандидатстудентския изпит по История на България в Софийския университет на 21 юни 2014 г. се явяват 1159 кандидати. Изтеглени са две теми от Мария Василева от град Сливен:
- "Църковно-национално движение през епохата на Възраждането"
- "Залезът на ранно-средновековното Българско царство (927-1018)"
 

В 65-та аудитория на Софийския университет и двете теми бяха посрещнати с аплодисменти. Доц. Милена Стефанова - заместник-ректор на Софийския университет, пожела на кандидат-студентите успех, както и да дадат най-доброто от себе си и наесен да се поздравят като първокурсници в най-старото и авторитетно висше училище в България.

На 13 април 2014 г. в 9.00 часа в 65-а аудитория на Ректората Теодор Селман от Сливен изтегли двете теми, от които избират явилите се на изпита по История на България: „Априлското въстание 1876 г.” и „България в навечерието и по време на Първата балканска война (1908-1913)”. Заявления за явяване на изпита са подали 1 266 души.

„Възстановяване и развитие на българското царство (1185-1207 г.)” и „България при управлението на Стефан Стамболов (1887-1894 г.)” са темите, между които могат да изберат да пишат кандидат-студентите в СУ „Св. Климент Охридски” на изпита по история на България на 1 юни 2013 г. Те бяха изтеглени от Георги Пачеджиев от Хасково. На изпита се явяват 1126 кандидати.

Според декана на Исторически факултет, проф. Пламен Митев, статистиката от последните години сочи, че слабите оценки намаляват. Имало е години, когато броят на слабите оценки е над 50-60%. Резултатите от изпита по история ще бъдат обявени след 10 дни.

„Възстановяване и развитие на Българското царство (1185 - 1207 г.)" и „Възстановяване на българската държава (1878 - 1879 г.)" са темите, върху които пишат 1317 кандидати, явили се на изпита по История на България в СУ „Св. Климент Охридски" на 21 април 2013 г. Темите са изтеглени от Мая Василева от Бобовдол. Изпитната комисия формулира темите в деня на изпита, така че те да покриват цялото учебно съдържание, заложено в програмата по История на България за кандидат-студенти. При започване на изпита се изтеглят две теми, като всеки кандидат избира и пише по една от тях.

 

Първата тема на изпита по история на България на 13 юли 2012 г., изтеглена от кандидат-студентката Калина Христова от Варна, е

„Съединението през 1885 година и неговата защита".

Втората тема, предизвикала бурни радостни възгласи сред младежите в 65-та аудитория, където беше изтеглена темата, е

„Политически възход на българската държава при управлението на цар Симеон".

Явилите се на изпита 1470 кандидат-студенти ще могат да избират между двете теми.  Ректорът на Софийския университет, проф. дин Иван Илчев, и доц. Пламен Митев, декан на Историческия факултет и председател на комисията по провеждане на изпита, поздравиха кандидат-студентите и им пожелаха успех и високи резултати. Изпитът продължава четири астрономически часа. Основната задача на проверяващите е да се оценят историческите компетентности и езиковата култура на кандидат-студентите, а не наизустените знания.

 

На предварителния изпит по История на България на 22 април 2012 г. в Софийския университет "Св. Климент Охридски" кандидат-студентът Любомир Шарков е изтеглил темите:

"Възстановяване и развитие на Българското царство /1185-1207 г./" и

"Обществено-политическа дейност на Георги Раковски /1821-1867 г./",

между които кандидатите могат да избират. Изпитът продължава четири астрономически часа и за него желание за участие са заявили 1564 души.

 

На кандидатстудентския изпит по История на България на 14 юли 2011 г. бяха изтеглени темите:

"Териториално разширение и централизация на България през първата половина на ІХ век" и
"Обществено политическа дейност на Георги Раковски 1821-1867 г."
.

Темите са изтеглени в присъствието на доц. Мария Шишиньова, председател на Централната комисия по провеждане на кандидат-студентската кампания и доц. Пламен Митев, председател на комисията по провеждане на изпита по История на България и декан на Историческия факултет. Заявилите желание да се явят на този изпит кандидат-студенти са 1810.

Изпитът има за цел да провери историческите знания на кандидатите, предвидени в държавните образователни изисквания, уменията им за създаване на аргументиран текст по определен проблем, както и нивото на владеене на книжовния български език.
 

За предварителния кандидатстудентски изпит по История на България на 17 април 2011 г. в Софийския университет „Свети Климент Охридски” са заявили участие 1824 кандидати.

Темите, изтеглени от Катрин Найденова от Костинброд, по които  кандидатите могат да пишат, са: „Териториално разширение и централизация на България през първата половина на ІХ в.” и „България при управлението на Стефан Стамболов (1887-1894 г.)”.

В изпитните работи се проверява структурата на изложението и разкриването на логическата връзка между събитията. Освен това - правилният подбор на фактологическия материал и неговата систематизация в хронологическа последователност, анализът и обобщенията върху определени събития, личности, явления и процеси, свързани с основните моменти от темата.
 

 

На 14 юли 2010 г., в Софийския университет „Свети Климент Охридски" се проведе кандидатстудентският изпит по История на България. Кандидат-студентите могат да избират между две изпитни теми. Те бяха изтеглени в 65-та аудитория на Софийския университет от Елена Григорова от София. Първата тема е: „България при управлението на Стефан Стамболов (1887-1894 година)". Втората изпитна тема е: „Възход на българското царство в европейския югоизток при цар Иван Асен II".
 



Кандидат-студентите имат възможност да пишат 4 астрономически часа по една избрана от тях тема. Според декана на Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски", доц. Пламен Митев,  абсолютна случайност е, че за втора поредна година се пада тема за Иван Асен Втори. Изпитната комисия е формулирала отново същите теми, които са се паднали и на предварителния изпит по История на България през април т.г., като с това се демонстрира липсата на каквито и да било предпочитания. Според заместник-декана на Историческия факултет , доц. Тодор Попнеделев, голямата неграмотност е основният проблем на кандидат-студентите и едва след това идват недостатъчната подготвеност и объркването на фактологията.
 

Темата за Иван Асен Втори е по-лесна от тази за Стефан Стамболов, защото фактологията за първата тема е по-добре позната на кандидат-студентите. Интересът на българите към средновековната история винаги е по-голям от този към новата история на България. Стефан Стамболов е ярка политическа личност и кандидат-студентите, които добре са се подготвили по новата българска история биха писали с удоволствие за Стамболов.

Изпитът цели да провери историческите знания на кандидат-студентите, предвидени в държавните образователни изисквания, уменията им за създаване на аргументиран текст по определен проблем, както и нивото на владеене на книжовния български език. С история на България се кандидатства за 20 специалности и това е вторият най-масов изпит в Софийския университет след този по български език и литература. 2013 кандидатстуденти са заявили желание да се явят на него.
 

 

В 09:00 на 11 април 2010 г. започна предварителният кандидатстудентски изпит по История на България.
В 65 аудитория на Ректората Александър Лъчезаров Немски от София изтегли Тема № 1 - „Териториално разширение и централизация на България през първата половина на ІХ век". Кандидат-студентите могат да избират дали да пишат по нея или по втората изтеглена тема - „Любен Каравелов и Васил Левски начело на българското националнореволюционно движение".

Двете теми бяха изтеглени от общо осемнадесет, подготвени от комисия в състав: доц. д-р Пламен Митев - декан на Исторически факултет, доц. д-р Красимира Табакова - зам.-декан бакалавърска степен и доц. д-р Тодор Попнеделев - зам.-декан НИД и международна дейност.

С изпита по История на България кандидат-студентите се борят за Право, Международни отношения, Балканистика, Европеистика, Философия, Социология, Политология, Публична администрация, Културология, Библиотечно-информационни науки, История, Археология, Етнология, История и география, Архивистика и документалистика, Минало и съвремие на Югоизточна Европа, Педагогика, Социални дейности, Неформално образование, Предучилищна и начална училищна педагогика, Социална педагогика, Специална педагогика, Логопедия, Физическо възпитание и спорт.

На кандидатстудентския изпит по История на България, на 16 юли 2009 г.,  Биляна Троанска от София изтегли две теми: първата изтеглена тема е „Политическа хегемония на Българското царство в Европейския югоизток при цар Иван Асен ІІ". Втората тема e „Политическо могъщество на българската държава при цар Симеон (893-927 г.)".
Кандидат-студентите имат на разположение четири астрономически часа  да пишат по една избрана от тях тема. Изпитът по История на България в Софийския университет е един от най-масовите и с него се кандидатства за 24 специалности. Желание за участие в изпита са заявили 2162 души.

На предварителния кандидатстудентски изпит по История на България на 26 април 2009 г. 2500 кандидати имаха избор между двете теми: жение за новобългарска просвета през епохата на Възраждането" и "Възстановяване и развитие на Българското царство /1185-1207 г./". Кандидатите имат на разположение четири астрономически часа, в които да разработят една от двете теми. Успешно положеният изпит по История на България им дава право да кандидатстват за 22 специалности в СУ.

„Външната политика на България в периода 1939 – 1944” и „Обществено-политическата дейност на Георги Раковски” са двете изтеглени теми на кандидатстудентския изпит по История на България в Софийския университет „Св. Климент Охридски” на 16 юли 2008 г. Близо 2500 души пишат по тях. Темите бяха изтеглени от кандидат-студентката Сиана Стоянова от Варна.


Резултатите от предварителния изпит по история са обнадеждаващи, тъй като там са били получени над 100 отлични оценки, включително и една пълна шестица. Критериите за оценяване се разработват от комисия, но историята предполага поне две неща: познаване на фактите и тяхното осмисляне. Фактът сам по себе си говори, но връзката между събитията, процесите и явленията трябва да бъде представена с разсъжденията на кандидат-студентите. Едно добро съчетаване на оптимален брой факти с връзката, разсъжденията и резултатите до тях, би довела до една значително добра оценка. Обикновено се казва, когато си на изпит по история, че трябва да знаеш миналото, да, но трябва да можеш чисто стилистично добре да го отразиш, а и граматиката не е без значение.

„Основаване и начално развитие на българската държава при хан Аспарух и хан Тервел” и „Априлското въстание - 1876 година” са двете теми, които бяха изтеглени на предварителния изпит по История на България на 11 май 2008 г. в Софийския университет "Св. Климент Охридски". На изпита се явиха над 2600 кандидати. Те сами можеха да изберат по коя от двете теми ще пишат.

 

За първи път на този предварителен изпит се теглят две теми, времето за писане е четири часа вместо досегашните пет, а при получаване на задоволяваща ги оценка кандидатите могат да не се явяват на редовния изпит през лятото.

Виолета Иванова от Самоков изтегли темите, между които трябваше да избират явилите се на предварителния изпит по история.
Деканът на Историческия факултет Пламен Митев увери, че са взети мерки срещу преписване и подсказване и добави: „За съжаление техниката непрекъснато се развива. През последните години имаше разни опити с технически средства. Освен традиционните форми на 'пищови' – както ние ги наричаме, писмени цели страници от учебници, или навити на рулца помощни материали, масово се използваха мобилни телефони. Аз се надявам, че в Софийския университет ще попаднат хора, които знаят, а не които ще разчитат на техническите помощни материали."


След края на изпита стана ясно, че осем кандидат-студенти са хванати да ползват помощни средства по време на изпита. В седем от случаите става дума за традиционно преписване от хартиени „пищови", а при осмия е подсказвано от мобилен телефон като кандидат-студентът е приемал чрез слушалка в ухото си.


 

„България през първата половина на ІХ век" беше темата на кандидатстудентския изпит по История на България в Софийския университет „Св. Климент Охридски", изтеглена на 17 юли 2007 г. в 65-а аудитория на Алма матер от кандидат-студентката Михаела Мечкуева.


Председателят на изпитната комисия доц. Пламен Митев поясни, че кандидатите трябва да покажат добро познаване на историческата фактология, умение за исторически анализ на събитията и личностите от посочения период и добра езикова култура. Изпитните теми трябва да включват периодите на управление на хановете Крум, Омуртаг, Маламир и Пресиян, при които българското ханство се разширява и укрепва.
На изпита се явиха над 3000 кандидати.

 

Предварителният изпит по История на България в рамките на кандидатстуденската кампания за 2007 г. се проведе на
13 май 2007 г. на тема:

"Любен Каравелов и Васил Левски начело на българското националнореволюционно движение".

Темата беше изтеглена от кандидат-студентката Мартина Узунова от Варна в 9.00ч., в 65-а аудитория на университета. Изтеглени са били и две контролни теми - "Зараждане на българската национална идея - Паисий и Софроний" и "Основаване и начално развитие на българската държава при хан Аспарух и хан Тервел". За първия изпит са се записали 3516 кандидат-студенти.

 


С двата изпита Софийският университет "Св. Климент Охридски" и Историческият факултет предоставят възможност на кандидатстващите за специалности, изискващи конкурсен приемен изпит по История на България, да се явят на предварителен изпит през м. май и на основен през м. юли. Оценката от предварителния изпит е равностойна на тази от  конкурсния изпит през м. юли.


На предварителния изпит могат да се явят всички желаещи и с получената оценка да участват в класирането. Ако оценката не ги удовлетворява, те запазват правото си да участват отново на същия изпит в същата година на кандидатстване. При формиране на бала за класиране автоматично се взема по-високата от двете оценки, в случай че кандидат-студентите са се явили както на предварителния така и на конкурсния изпит през месец юли.

На предварителния кандидатстудентски изпит по История на България имат право да се явят лица, завършили средно образование в предишни години или тези, които завършват през текущата година.


С резултата от предварителния конкурсен изпит се участва в общото класиране при положение, че кандидатстудентите отговарят на условията за кандидатстване и са подали съответните документи в утвърдените срокове през месец юни.


Повече информация можете да получите на телефони 9308466 - Учебен отдел на СУ и 9308223 - Деканат на Исторически факултет и в Справочника за кандидатстуденти на Софийски университет за съответната учебна година.

Кандидатстудентски курсове


Кандидатстудентски курсове по история предлагат:

Кооперация ИФ-94

Фонд "Наука и образование" - Сдружение на учителите по история

 

Данни за класирането

 

«  начало  »  български  «  английски  »     © clio.uni-sofia.bg - 2004-2017