Обучение в Историческия факултет

Магистърска програма “България и българите (VІІ-ХІХ в.)”

Магистърската програма “България и българите (VІІ-ХІХ в.)” е насочена към повишаване на професионална подготовка на студентите в областта на българската история през Средновековието и Възраждането. Нейното по-задълбочено изучаване оптимизира реализацията на магистрите в обществената сфера. Включените в програмата курсове обхващат водещите тенденции в стопанското, духовното и политическо развитие на българите в контекста на европейската история. Важно място в обучението заема и дискутирането на специфичните условия, при които протича общественият живот през тези два исторически периода. В Българското средновековие се залагат трайно основите на българската държавност и народност, а създаденият устойчив културен модел играе основна роля за осъществяване на прехода към Новото време. Цялостното обновление на духовния живот по време на Българското възраждане възстановява общуването на българите с европейския свят, прекъснато през първите векове на османското владичество.

Магистърската програма има за цел:
1.Да доразвие уменията на студентите за самостоятелна и критична работа с изворовия материал, за анализ и синтез на значимите исторически процеси в българското пространство на фона на балканската и европейската история.
2.Да формира определени професионални практики за работа в книгохранилища, архиви, обществени и научни институции.
3.Да създаде необходимата подготовка на магистрите за успешно кандидатстване и реализация в третата научно-образователна степен “доктор”.
4. Придобилите магистърска степен по тази програма ще могат, освен като научни работници, да се реализират като специалисти в университети и институти, в музеи и архиви, в системата на средното образование, в различни културни институции и медии.
Учебният план на магистърската програма “България и българите (VІІ-ХІХ век)” е съобразен с Наредбата за държавните изисквания за придобиване на висше образование на образователно-квалификационните степени “бакалавър”, “магистър” и “специалист”, публикувана в ДВ, бр. 76/06.08.2002 г., и Наредба № 21 от 30.ІХ.2004 г. на МОН за прилагане на система за натрупване и трансфер на кредити във висшите училища.

Учебният план съдържа:
1. Обучение в рамките на три семестъра на бакалаври, които са завършили специалностите история, археология, етнология, архивистика, история и география.
2. Обучение в рамките на пет семестъра на бакалаври от други специалности.
Задължителни учебни дисциплини – 9 броя (510 часа).
Избираеми учебни дисциплини – 4 броя (240 часа). В блок “Избираеми дисциплини” магистрите имат право да избират, освен от посочените в програмата, и от други магистърски програми в рамките на Историческия факултет, обвързани с изучаването на балканската и европейска история.
Преддипломен магистърски практикум – 30 часа.
Проверката на знанията се осъществява посредством писмени семестриали и изпитни тези, защитата на които обикновено преминава в семинарни дискусии.
Придобиването на образователно-квалификационната степен “магистър” става след успешна защита на магистърска теза (дипломна работа) пред държавна комисия, съставена от хабилитирани университетски преподаватели. До защита се допускат магистри, които успешно са положили изпитите, заложени в учебния план.
За подготовката на магистърската теза е предвиден третият семестър.

Преподаватели и съответните дисциплини

ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ДИСЦИПЛИНИ
1. България и българите през погледа на византийци и чужди пътешественици по Балканите - проф. дин. Петър Ангелов
Хорариум: 60 ч.л., І сем.
2. Българската средновековна култура (VІІ-ХІV в.) - традиции, промени, диаспора - доц.
д-р Милияна Каймакамова
Хорариум: 60 ч.л., І сем.
3. Български политически организации през Възраждането – доц. д-р Пламен Митев
Хорариум: 45 + 15, І сем.
4. Стопански живот и инфраструктура в българското пространство ХV-ХVІІ в. – проф. дин Цветана Георгиева (хон. преп.)
Хорариум: 45 + 15, ІІ сем.
5.Възрожденските делници (традиции и модерност във всекидневния живот на възрожденските българи) - доц. д-р Пламен Митев
Хорариум: 45 + 15, ІІ сем.
6.Български възрожденски центрове – доц. д-р Димитър Цанев
Хорариум: 45 + 15, ІІ сем.
7. Общество и природа – българският и европейският опит от ХVІІІ – ХІХ в. – доц.
д-р Надя Манолова
Хорариум: 45 + 15, ІІ сем.
8. Етнически и религиозни структури и малцинства ХV-ХVІІІ в. - доц. д-р Светлана Иванова
Хорариум: 45 + 15 ч., ІІІ сем.
9. Предипломен магистърски практикум: 0 + 30, ІІІ сем.

ИЗБИРАЕМИ ДИСЦИПЛИНИ
1. Културата на кодекса (Византия и славяните. Ръкописната продукция на католическа Европа) – проф. д.изк.н. Аксиния Джурова (хон. преп.)
Хорариум: 45+15, І сем.
2. Външнополитически фактори в историята на средновековна България - гл. ас. д-р Георги Николов
Хорариум: 45 + 15, І сем.
3. Маргиналните текстове – история и значение през ХVІІІ и ХІХ в. – доц. д-р Надя Манолова
Хорариум: 45 + 15, ІІ сем.
4. Средновековният текст – образът на културата на Логоса – ст.н.с. ІІ ст. д-р Вася Велинова (хон. преп.)
Хорариум: 45 + 15, ІІІ сем.
Студентите избират минимум четири от посочените в програмата избираеми дисциплини или дисциплини от други магистърски програми.
Дипломна работа – ІІІ сем.
Общо: 750 часа