Програма за кандидатстудентския конкурсен изпит по История на България

Образуване и укрепване на Българската държава (края на VІІ - средата на ІХ в.)
Прабългари и славяни през епохата на "Великото преселение на народите" (ІV-VІІ в.). Основаване и начално развитие на българската държава при хан Аспарух и хан Тервел. Териториално разширение и централизация на България през първата половина на ІХ в.
Християнизация и политическо развитие на България (втората половина на ІХ - първите три десетилетия на Х в.)
Покръстване на българите и основаване на Българската църква. Дейност на Кирило-Методиевите ученици в България. Политическо и културно развитие на Българската държава при цар Симеон.
Залезът на ранносредновековното Българско царство (927-1018 г.)
Управление на цар Петър. Цар Самуил и неговите наследници в борба за запазване на българската държавна независимост. Завладяване на България от император Василий ІІ.
Възобновяване и развитие на Българското царство при Асеневци до 1241.
Въстанието на братята Петър и Асен. Завършване на освободителното движение при цар Калоян. Политическа хегемония на Българското царство в Европейския югоизток при цар Иван Асен ІІ. Държавна уредба и стопанско развитие.
Църква и култура през ХV-ХVІІ в.
Българските земи в контактната зона между християнството и исляма. Църковна организация и манастирската мрежа. Книжовни средища, изкуство, народна култура.
Политически и съпротивителни движения на българите през ХV-ХVІІ в.
Българската антиосманска съпротива през ХV в. Хайдутството. Европейският свят и българите. Българските въстания през ХVІ-ХVІІ в.
Ранно българско Възраждане.
Същност, съдържание и хронологически граници на възрожденската епоха. Фактори на българското Възраждане. Нови явления и тенденции в развитието на аграрните отношения в българските земи през ХVІІІ и началото на ХІХ в. Подем на градското стопанство (занаяти, търговия, наченки на манифактурното производство). Социални промени в българското възрожденско общество. Зараждане на българската национална идея. Паисий Хилендарски и Софроний Врачански - живот, дело, последователи.
Изграждане на новобългарската просвета и на възрожденската култура.
Движение за новобългарска просвета - предпоставки, основни етапи, дейци. Българската възрожденска култура - предпоставки за развитие; периодичен печат; наука; нови явления и тенденции в областта на литературата, изкуството, архитектурата, художествените занаяти; по-ярки възрожденски творци.
Църковно-национално движение през епохата на Възраждането.
Предпоставки за възникване на църковното движение. Основни етапи, програмни документи, дейци, идейни течения. Създаване на Българската екзархия.
Националноосвободително движение на българския народ през 50-те - средата на 70-те години на ХІХ в.
Кримската война (1853-1856) и българите. Обществено-политическа дейност на Георги Раковски (1821 - 1867). Емигрантски политически организации през 60-те и началото на 70-те години на ХІХ в. Създаване и дейност на БРЦК.
Източната криза (1875-1878) и българският политически въпрос.
Начало на Източната криза. Създаване и дейност на БРК. Опит за въстание през септември 1875 г. Създаване и дейност на Гюргевския революционен комитет. Априлско въстание 1876 г. Руско-турската война 1877/1878 г. и Освобождението на България.
Възстановяване и развитие на Българската държава (1878 - 1885 г.)
Временно руско управление. Подготовка на Органическия устав. Учредително събрание и приемане на Търновската конституция. Избор на български княз. Държавно-политическо развитие на Българското княжество до Съединението.
Съединението на Източна Румелия с Княжество България (1885 г.)
Съединисткото движение в Източна Румелия. Осъществяване на Съединението. Отношение на Великите сили и на балканските държави към Съединението. Сръбско-българска война (1885 г.). Признаване на Съединението.
България в края на ХІХ век (1887 - 1899 г.)
Управление на Народнолибералната партия - вътрешна и външна политика. Отстраняване на Стефан Стамболов от власт. Образуване на Народната партия. Вътрешна и външна политика на правителството на Константин Стоилов.
Българският национален въпрос (1878 - 1903 г.)
Възникване на българския национален въпрос. Националноосвободително движение на македонските и тракийските българи в края на ХІХ и началото на ХХ в. Илинденско-Преображенско въстание.
България в навечерието и по време на Балканските войни (1908 - 1913 г.)
Управление на Демократическата партия. Обявяване на независимостта на България (1908 г.). Изграждане на Балканския съюз. Първа Балканска война (1912 - 1913 г.). Втора Балканска (Междусъюзническа) война - 1913 г.
Държавно-политическо развитие на България (1918 - 1923 г.)
Следвоенната политическа обстановка в България. Съглашенска окупация. Коалиционни кабинети. Ньойски мирен договор. Самостоятелно управление на БЗНС - реформи и външна политика. Политически борби. Държавният преврат на 9 юни 1923 г.
България в годините на Втората световна война (1939 - 1944 г.)
Българският неутралитет в началото на войната. Вътрешнополитическо развитие. Присъединяване към Тристранния пакт. "Обединена" България. Регентски съвет. Активизиране на опозицията. Външнополитическа преориентация. Държавният преврат на 9 септември 1944 г.



УЧЕБНА ЛИТЕРАТУРА

История на България от древността до наши дни - за 11 клас, авторски колектив: Делев, П., Г. Бакалов, П. Ангелов, Ц. Георгиева, П. Митев, И. Илчев, И. Баева, Е. Калинова. С., Планета 3, 2001.

История и цивилизация - за 11 клас на СОУ, авторски колектив: Гюзелев, В.‚ Р. Гаврилова, И. Стоянов, М. Лалков, Л. Огнянов, М. Радева. С., Просвета, 2001.

История и цивилизация - за 11 клас на средните общообразователни училища, авторски колектив: Мутафчиева, В., К. Косев, С. Грънчаров, Х. Матанов, И. Илиев, А. Василев. С., Анубис, 2001.


Програмата съдържа основни проблеми от историята на българската държава и на българския народ и е съобразена с изучавания в средното училище материал по История на България.

Темите се конкретизират в деня на изпита и формулировките им се различават от предварително обявените в програмата, но отчитат заложения в нея обем от проблеми.

Основни изисквания и критерии, по които се оценява работата на кандидатстудентите

1.    Въпросите по темата е необходимо да се развиват цялостно и изчерпателно, съобразно фактологията, застъпена в учебниците.
2.    В изложението кандидатите следва да покажат умения за анализ, обобщения и систематизация на събитията, явленията и процесите, свързани с темата.
3.    При пропуск на основен въпрос оценката се намалява до две единици.
4.    При оценяването на писмените работи се взема под внимание и способността на кандидатстудентите да боравят с историческата терминология, както и показаната от тях езикова култура.

« обратно »