РЕЗЮМЕ
на доклад с анализ на данни от емпирично социологическо изследване, проведено със студентите-магистри от Исторически факултет през м. февруари 2006 година


Изследването бе проведено през м. февруари 2006 година по предложение на Деканското ръководство на Исторически факултет и обхвана 111 студенти-магистри, което представлява 65,3% от общия брой по списък.
Целта на изследването бе да се проучат мненията и оценките на студентите-магистри за организацията и протичането на учебния процес в магистърската степен.
Предмет на проведеното изследване бяха следните проблемни области:
- мотиви за избор на съответната магистърска програма и начина, по който студентите-магистри са се информирали за нея
- мнения на студентите-магистри за необходимостта от промени в провеждането на кандидат-магистърската кампания
- организация и протичане на учебния процес в магистърските програми според мненията и оценките на студентите-магистри
- очакванията и плановете на студентите-магистри за бъдещата им професионална реализация
- начин, по който студентите-магистри се издържат и жилището, което ползват по време на обучението си в магистърската степен, както и мненията им за семестриалната такса, която плащат
Социално-образователният профил на анкетираните студенти-магистри се формира от живеещите в София - 59,1%, жените - 59,5% , неженените - 91,0%, завършилите СУ "Св. Кл. Охридски" - 88,3%, студентите, дипломирали се като бакалаври с много добър и отличен успех - съответно - 47,7% и 46,8%. Държавна поръчка в магистърските програми на Исторически факултет са били приети 75,7% от изследваните лица, а 24,3% са платено обучение, приети да следват редовно са 82,0% от участвалите в анкетата. По време на следването си в магистърските програми на Исторически факултет 64,2% от анкетираните са отговорили,че работят, а 35,8% се занимават само с учебната си дейност.



1. Мотиви за избор на магистърска програма
Оценени по петобална скала, водещи мотиви за избор на магистърска програма са:
- проявявах интерес към тази проблематика още като студент-бакалавър - 4,37
- получаването на бакалавърска степен не е достатъчно , за да се изградиш като специалист с висше образование - 4,23
- престижно е да получиш магистърска степен в Исторически факултет на СУ "Св.Кл.Охридски" - 4,12.
Интересът към проблематика, изучавана в бакалавърската степен е мотив с нееднаква тежест за жените и мъжете. Респондентите от мъжки пол го оценяват на 4,65, а жените - съответно на 4,18. По всички останали мотиви анкетираните лица дават приблизително еднакви оценки.
Възможността за намиране на престижна работа в България е мотив с различно значение за студентите, завършили Софийския университет и колегите им от другите висши училища, както и за магистрите, приети държавна поръчка и платено обучение. Този мотив е оценен от възпитаниците на Университета с 2,92 , а от магистрите, дипломирали се като бакалаври в други висши училища - съответно с 4,00. Този мотив е оценен на 3,50 от студентите в платено обучение, докато колегите в държавна поръчка го оценяват на 2,91.
Високото качество на подготовка, което студентите магистри могат да получат в Исторически факултет е по-значим мотив за респондентите от другите населени места - 4,07, а за живеещите в София е съответно 3,70.
В зависимост от това дали са приети да следват редовно или задочно, студентите-магистри дават приблизително еднакви оценки на твърденията за мотиви за избор на магистърска програма.

1.1. Източници на информация за магистърските програми
Изборът на съответна магистърска програма и съображенията за записване в нея предполагат наличие на адекватна и изчерпателна информация за същността на програмите и курсовете, включени в тях. Данните от изследването показват, че студентите се информират основно от:
- справочника за магистърска степен - 39,3%
- преподаватели в бакалавърска степен - 27,0%
Основното различие по пол се дължи най-вече на факта, че много по-голяма част от мъжете са се информирали за обучение в съответни магистърски програми от Интернет - 26,7% срещу 4,5% - за жените.
Бакалаврите от СУ "Св. Кл. Охридски", за разлика от получилите бакалавърска степен в други висши училища, по-често са се информирали от своите преподаватели в бакалавърска степен- 46,9%, срещу 15,4% за бакалаврите от други висши училища.
Предходният випуск магистри значително по-често са били източник на информация за неработещите студенти - съответно 30,8% и 15,7 за работещите им колеги.
Справочникът за магистърските програми е основен информационен източник за 80,0% студентите от други населени места и за 50,8%. от анкетираните софиянци. Студентите-магистри държавна поръчка и платено обучение отговарят по също по различен начин за този информационен източник. Приетите да следват платено обучение - 81,5% от анкетираните, много по често посочват, че са ползвали справочника в сравнение с колегите им държавна поръчка - съответно 57,1%.
Респондентите, приети да следват редовно и задочно дават близки по значимост отговори на въпроса за източниците на информация за магистърските програми.

1.2. Представи на студентите-магистри за начина на провеждане на кандидат-магистърската кампания
Опитът на участвалите в анкетата студенти от магистърска степен на обучение от кандидатстването им в съответната магистърска програма е намерил израз в мненията им за системата за прием. Според 49,1% са необходими промени в системата за прием, 30,9% дават отрицателен отговор, а не могат да преценят 20,0% от анкетираните лица.
Мненията на изследваната съвкупност за необходимостта от промени в системата за прием не показват значими различия по наблюдаваните признаци. Независимо от това, следва да отбележим, че по-често посочват, че са необходими промени в системата за прием на студенти-магистри мъжете, дипломиралите се като бакалаври в СУ "Св. Кл. Охридски" студентите, които работят, обучаващите се задочно и студентите с постоянно местожителство в София.
Нагласата към промени в сега съществуващата система за прием в магистърска степен на обучение се съпътства от представите на участвалите в изследването за начина, по който завършилите бакалаври следва да бъдат приемани. Да се оценяват знанията на кандидата в беседа с компетентна комисия смятат че е необходимо 41,3% от анкетираните, а 28,8% са за въвеждане на тестова система за прием.
Не се установяват значими различия по наблюдаваните признаци, диференциращи изследваната съвкупност според получените отговори за посоката, в която следва да се търсят промените в системата за прием. Въпреки това следва да се обърне внимание на факта, че по-место предпочитание за въвеждане на тестова система и оценка на знанията на кандидата в беседа с компетентна комисия изказват мъжете, завършилите СУ "Св. Кл. Охридски", работещите и тези, с постоянно местожителство в София.
Диференциран ли да бъде този прием или да има един общ изпит за всяка специалност, която предлага магистърски програми? Резултатите от мненията на анкетираните магистри за "технологията" на организиране на приема в магистърска степен показват, че мнозинството от анкетираните лица - 80,0%, предпочитат да има различни изпити за всяка магистърска програма.
Мненията на анкетираните студенти-магистри по този въпрос се диференцират само от висшето училище, в което са получили образователната степен "бакалавър". Различни изпити за всяка магистърска програма предпочитат 85,6% от завършилите СУ "Св. Кл. Охридски" и 30,0% от завършилите други висши училища.

2. Седмичното разписание на часовете в магистърските програми през погледа на студентите-магистри
Представа за дните, в които се провеждат учебните занятия, се получава от отговорите на анкетираните студенти магистри на съответния въпрос. Учебният процес е протичал главно през седмицата според 94,6% от респондентите и в събота - според 30,6% от изследваните лица.
Различия в отговорите за дните, в които се провеждат учебните занятия се наблюдава в групата на работещите студенти. Работещите на пълен работен ден много по-често, в сравнение с колегите им работещи на непълен работен ден и на смени, са посочвали, че учебните занятия се провеждат в събота - съответно 54,8% спрямо 24,0% за ангажираните на непълен работен ден и 6,7% за работещите на смени.
Приетите да следват редовно по-често са посочвали, че учебните занятия се провеждат през седмицата - съответно 96,7% спрямо 85,0% за следващите задочно, а колегите им от задочна форма на обучение по-често са давали отговор, че учебните часове се провеждат в събота - съответно 50,0% спрямо 26,4% за студентите-магистри - редовно обучение.
Учебните занятия са провеждани главно през деня според 71,2% от анкетираните и по различно време според 27,0% от участвалите в анкетата.
Седмичното разпределение на учебната натовареност по дни и часове и начинът, по който студентите-магистри са организирали своята седмична програма намира израз в общата им оценка за степента, в която са удовлетворени от седмичното разпределение на часовете в магистърските програми на Исторически факултет.
Изразена в средни балове, оценката на участвалите в изследването лица за удовлетвореността от седмичното разпределение на часовете в магистърската програма е 3,76.
Не се установяват значими различия в отговорите на анкетираните лица за удовлетвореността им от седмичното разписание по наблюдаваните признаци, диференциращи изследваната съвкупност.
Във връзка със структурата на изследваната съвкупност по различни признаци представляват интерес данните, получени от отговорите на анкетираните студенти-магистри за времето, в което смятат че им удобно да се провеждат учебните занятия.
Провеждането на учебните занятия през деня е удобно за 47,3% от изследваните лица, учебните занятия да се провеждат вечер, след 18 часа е удобно за 20,0% от участвалите в анкетата, а за 32,7% от анкетираните е удобно учебните занятия да се провеждат по различно време.
Не се установяват значими различия в отговорите на анкетираните лица за времето, по което им удобно да се провеждат учебните занятия според наблюдаваните признаци, диференциращи мненията на студентите-магистри.

2.1. Протичане на учебния процес в магистърските програми на Исторически факултет
Получените данни показват, че като цяло учебният процес протича редовно. Според 53,2% от респондентите редовно се провеждат занятия по всички учебни дисциплини, а 36,9% от участвалите в анкетата са на мнение, че редовно се провеждат занятия по повече от половината учебни дисциплини.
Полът на анкетираните е единственият признак, който диференцира значимо отговорите им за редовното провеждане на занятията по изучаваните учебни дисциплини. Повече от половината от жените, участвали в изследването - 56,1% от анкетираните, са на мнение, че се провеждат редовно занятията по всички учебни дисциплини, а колегите им - мъже по често в сравнение с тях са посочвали, че се провеждат редовно занятията по повече от половината учебни дисциплини - съответно 46,7% спрямо 30,3% за респондентите от женски пол.
Редовното провеждане и редовното посещение на учебните часове са двете страни , осигуряващи нормалното протичане на образователния процес. Получените данни показват, че като цяло студентите се отнасят сериозно към учебния процес.
Посещават редовно занятията по всички учебни дисциплини 52,3% от респондентите, а 41,4% от анкетираните са отговорили, че посещават редовно занятията по повече от половината учебни дисциплини. В зависимост от признаците, които диференцират изследваната съвкупност, не се установяват значими различия в отговорите на анкетираните на този въпрос.
Редовното посещаване на занятията по повечето от изучаваните учебни дисциплини е показател за интереса на студентите-магистри към магистърските програми, в които се обучават. От своя страна интересът е предизвикан от съдържанието на учебния материал, изучаван в магистърската степен. Мнение, че това, което учат в магистърските програми отчасти припокрива изучаваното в бакалавърска степен изразяват 75,5% от изследваните лица, а 18,9% от респондентите посочват, че учебното съдържание на дисциплините, които изучават като магистри изобщо не се припокрива с онова, което са изучавали в бакалавърска степен.
Студентите-магистри, получили степента "бакалавър" в СУ "Св. Кл. Охридски" много по-често в сравнение със завършилите други висши училища, посочват, че като съдържание това, което изучават като магистри отчасти припокрива съдържанието на учебните дисциплини, изучавани в бакалавърска степен - съответно 79,8% спрямо 41,7% за дипломиралите се като бакалаври в други висши училища. Останалите наблюдавани признаци не диференцират значимо отговорите на анкетираните по този въпрос.
Изразена в средни балове, оценката на участвалите в изследването лица за степента, в която са удовлетворени от съдържанието на изучаваните в магистърските програми учебни дисциплини е 3,75. Постоянното местожителство на анкетираните лица и формата на обучение - държавна поръчка и платено обучение, са признаците, диференциращи оценките им за степента, в която са удовлетворени от съдържанието на изучаваните в магистърските програми дисциплини. Постоянно живеещите в други населени места са по-удовлетворени от съдържанието на изучавания в учебните дисциплини материал в сравнение с колегите си, които са с постоянно местожителство в София. - съответно 3,97 спрямо 3,60 за живеещите в София.
Оценките на респондентите-платено обучение за удовлетвореността им от съдържанието на преподавания по учебните предмети материал са били по високи от тези на колегите им приети държавна поръчка - съответно 4,18 спрямо 3,61 за държавна поръчка.
По време на целия курс студентът-магистър усвоява по време на часовете съдържанието на предвидения в програмата учебен материал чрез прекия или косвен диалог с преподавателя по съответната дисциплина. Важен елемент в този процес е познаването на българските автори, както и на чуждите - в превод или в оригинал. Необходимо условие за това е магистрите да бъдат насочвани от своите преподаватели към чужди автори и техните монографии и други научни публикации.
Получените данни показват, че преподавателите от Исторически факултет са добре запознати с разработките на своите колеги от другите страни и ориентират студентите си в чуждоезиковата литература.
Всички преподаватели посочват литература на чужд език според 48,2% от анкетираните, а 32,7% от респондентите са на мнение, че повечето от техните преподаватели посочват литература на чужд език.
Мненията на студентите-магистри относно посочването на литература на чужд език се диференцира в зависимост от това дали учат държавна поръчка или платено обучение и дали са приети редовно или задочно. Респондентите-държавна поръчка, много по-често отговарят, че литература на чужд език се посочва от всички преподаватели - съответно 54,2% спрямо 29,6% за магистрите-платено обучение.
Повече от половината от анкетираните студенти-магистри, приети да следват редовно обучение- 54,4%, са на мнение, че всички преподаватели посочват литература на чужд език, докато този отговор дават само 20,0% от приетите задочно.
Ползването на чужд език е необходимо условие за доброто познаване на водещите в съответната област автори от чужбина. Получените данни показват, че 55,5% от изследваните лица ползват до известна степен чужд език, а 36,4% от анкетираните ползват свободно.
Постоянно местожителство е единственият признак, който диференцира отговорите на студентите на този въпрос. лично чужд език. Студентите-магистри с постоянно местожителство в София много по-често в сравнение с колегите си от другите населени места посочват, че ползват свободно чужд език - съответно 46,2% спрямо 22,7%.
По-високата интензивност на протичането на учебния процес в магистърските програми по необходимост изисква използването на новите информационни технологии. Могат ли по време на следването студентите-магистри да използват рационално възможностите на компютрите и Интернет? Утвърдителен отговор на този въпрос дават 66,4% от анкетираните студенти-магистри, а мнение, че по време на следването в магистърските програми не могат да се използват рационално възможностите на компютрите и Интернет изразяват 21,8% от участвалите в анкетата.
Полът на респондентите е единственият признак, който диференцира значимо мненията им относно рационалното използване на възможностите на компютрите и Интернет по време на обучението в магистърските програми. Жените, участвали в анкетата по-често в сравнение с колегите си мъже отговарят утвърдително на този въпрос - съответно 75,4% спрямо 53,3%.
Организацията на седмичното разписание на магистърските програми и равнището на провеждане на самия учебен процес характеризират степента на удовлетвореност на студентите-магистри от качеството на преподавателската работа. Изразена в средни балове, оценката на участвалите в изследването лица за степента, в която са удовлетворени от качеството на преподаване в магистърските програми е 4,09.
Трудовата заетост и съдържанието на изучавания материал са двата признака, които диференцират значимо оценките на студентите-магистри за качеството на преподаване.
Участвалите в анкетата, които не работят докато следват, са по-удовлетворени от качеството на преподаване в сравнение с работещите си колеги - съответно средни оценки 4,33 спрямо 4,00. В същото време най-удовлетворени от качеството на преподаване по учебните дисциплини в магистърските програми - средна оценка 4,55, са студентите, които са на мнение, че съдържанието на материала, изучаван от тях в момента изобщо не се припокрива с това, което са учили като бакалаври, а най-ниско оценяват работата на своите преподаватели - средна оценка 3,93, респондентите, за които съдържанието на изучавания учебен материал отчасти се припокрива с това, което са учили като студенти-бакалаври.
Колко време според студентите-магистри трябва да трае обучението в конкретната магистърска програма? Очертават се две водещи мнения: според 42,2%, магистърската програма трябва да продължи четири семестъра, а според 36,3 - три семестъра
На различни мнения относно продължителността на следването в магистърските програми са само анкетираните лица, приети редовно и магистрите задочно обучение Респондентите, приети да следват задочно - 64,7%, много по-често в сравнение с колегите си приети редовно - 37,6% от анкетираните, изразяват предпочитания към по-продължително времетраене на обучението в магистърските програми, което да продължи четири семестъра.

3. Студентите-магистри за проблемите по време на обучението в магистърските програми
По време на обучението си в магистърските програми студентите се срещат (постоянно и в много случаи) с три основни проблема: намиране на посочената литература в библиотеките на факултета - съвкупно 42,3% от анкетираните; свободния достъп до Интернет - съвкупно 30,6% от участвалите в анкетата и контактите с отдел "Студенти" - съвкупно 25,2% от респондентите.
В зависимост от пола, анкетираните студенти-магистри се изправят пред различни по същността си проблеми по време на следването в Исторически факултет. Подготовката на текущия учебен материал много по-често се оказва проблем за мъжете, отколкото за жените - съответно 23,1% спрямо 6,6% за анкетираните жени.
Подготовката на курсовите работи също така е проблем с различна значимост за мъжете и жените. Делът на магистрите-мъже - 20,5% от анкетираните, които отговарят че често са имали проблем при разработването на курсовите проекти е значително по-висок от този та жените - съответно 6,6% от респондентите.
Невъзможността да се посещават редовно учебните занятия се оказва различен по значимост проблем за възпитаниците на Софийския университет и за колегите им от другите висши училища. Често са били изправени пред невъзможност редовно да участват в учебния процес 45,5% от анкетираните, завършили други висши училища и 18,1% от колегите им, дипломирали се като бакалаври в СУ Св. Кл. Охридски".
Невъзможността да посещават редовно учебните занятия и контактите с отдел "Студенти" са проблеми, които съпътстват по различен начин работещите и неработещите магистри. Често са били изправени пред невъзможността да посещават редовно учебните занятия 27,3% от работещите магистри и 7,9% от тези, които не работят. Делът на работещите респонденти - 36,5%, които отговарят, че често имат проблеми при контактите си с отдел "Студенти, е значително по-висок от този на неработещите - съответно 13,5% от анкетираните лица.
В зависимост от това как работят студентите отговарят по различен начин за невъзможността да посещават редовно учебните занятия.
Най-високият дял - 48,3% от анкетираните, които посочват, че често невъзможността да посещават редовно учебните занятия е проблем за тях по време на следването им, се наблюдава при работещите на пълен работен ден, а най-ниския дял на респондентите, които отговарят по аналогичен начин - 8,7%, се регистрира при студентите-магистри, заети на непълен работен ден.
Постоянното местожителство на анкетираните студенти-магистри диференцира значимо единствено отговорите им за настаняването в студентското общежитие като проблем, съпътстващ ги по време на тяхното следване в Исторически факултет. Делът на анкетираните - 21,6%, с постоянно местожителство в други населени места от страната, за които настаняването в студентското общежитие е проблем, пред който често се изправят по време на следването си е многократно по-висок от този на живеещите в София - 4,0% от изследваните лица, които дават аналогичен отговор.
Невъзможността да посещават редовно учебните занятия, контактите с отдел "Студенти" и внасянето на семестриалните са проблеми с различна тежест за приетите да следват редовно или задочно. Невъзможността да посещават редовно учебните е посочван често като проблем от 40,0% от анкетираните задочници и от 16,5% от колегите им - редовно обучение.
Повече от половината от студентите-магистри, приети да следват задочно - 52,9% от анкетираните, посочват, че често имат проблеми при контактите с отдел "Студенти" докато при редовните студенти-магистри този процент е 22,6%. Аналогична е и картината при отговорите за внасянето на семестриалните такси. Отново делът на студентите-магистри, които учат задочно - 41,2%, за които внасянето на таксите е чест проблем, е значително по-висок от процента на приетите да следват редовно - съответно 15,3% от респондентите.

3.1. Проблеми, свързани с подготовката на курсовите работи и магистърските тези
По време на подготовката си на курсовите и дипломни работи студентите-магистри най-често се срещат със следните три проблема: липсата на необходимата литература - съответно 39,4% за курсовите работи и 52,9% за дипломните работи, невъзможността да се ползват технически средства за обучение (мултимедия, компютри и пр.) - съответно 37,5% за курсовите работи и 31,4% за дипломните работи и кратък срок за изпълнение - 33,7% за курсовите работи и 29,4% за дипломните работи.
Установяват се значими различия единствено при отговорите на работещите и неработещи студенти по отношение на липсата на необходимата литература при подготовката на дипломните работи и при отговорите на приетите да следват редовно или задочно по отношение на срока за изпълнение на дипломните работи.
Респондентите-магистри, които не работят докато следват - 38,5%, значително по-често в сравнение с трудово заетите - 17,1% от анкетираните, отговарят, че срещат трудности с намирането на необходимата литература при изпълнението на дипломните проекти.
Краткият срок на изпълнение на дипломната работа е проблем за 16,5% от следващите редовно и за нито един от приетите да следват задочно.

4. Устойчивост на нагласата за повторен избор на магистърска програма
Косвен индикатор за удовлетвореността от организацията на учебния процес, съдържанието на изучавания материал и качеството на преподавателската работа в магистърските програми на Исторически факултет е готовността на студентите магистри да повторят избора както на факултета и висшето училище, така и на съответната магистърска програма, по която се обучават в момента.

4.1. Готовност за повторен избор на факултет и висше училище
Да изберат отново магистърска програма в Исторически факултет на СУ "Св. Кл. Охридски биха предпочели 63,9% от участвалите в анкетата, 17,6% от изследваните лица биха се насочили към магистърска програма в друг факултет на СУ "Св. Кл. Охридски", а към магистърска програма в чужбина изразяват предпочитание 13,0% от анкетираните
Висшето училище, в което са се дипломирали като бакалаври и формата на обучение - държавна поръчка или платено обучение са двата признака, които диференцират значимо отговорите на анкетираните на въпроса къде смятат да се насочат, ако сега им предстои да избират магистърска програма.
Делът на анкетираните, завършили други висши училища - 76,9%, които отново биха избрали Исторически факултет на СУ "Св. Кл. Охридски", е значително по-висок от този на колегите им, дипломирали се в Софийския университет - 62,1%, които посочват, че биха повторили избора си на факултета.
Възпитаниците на Алма Матер от своя страна по-често изразяват предпочитание както към избор на друг факултет на СУ "Св. Кл. Охридски" - съответно 18,9% спрямо 7,7% за завършилите други висши училища, така и към избор на висше училище в чужбина - съответно 14,7% за респондентите, дипломирали се като бакалаври в Софийския университет спрямо 0,0% за завършилите други висши училища.
Респондентите платено обучение по-често в сравнение с колегите си държавна поръчка изразяват готовност отново да направят избор на магистърска програма в Исторически факултет на СУ "Св. Кл. Охридски" - съответно 73,1% спрямо 61,6% за приетите държавна поръчка.
Същевременно към избор на магистърска програма в чужбина биха се насочили 17,1% от анкетираните, които се обучават по държавна поръчка и нито един студент, приет платено обучение.

4.2. Готовност за повторен избор на магистърска програма
Ако сега им предстои да се явят на конкурс, 73,1% от анкетираните биха избрали отново тази магистърска програма, по която се обучават в момента, а 17,6% от участвалите в анкетата биха кандидатствали за магистърска програма, близка до тази, по която се обучават в момента.
Не се установяват значими различия в отговорите на анкетираните лица на въпроса към каква магистърска програма биха се насочили, ако сега им предстои да се явяват на конкурс според наблюдаваните признаци, диференциращи техните мнения.


5. Представи на студентите-магистри за професионален старт след получаването на образователната степен
Очакванията към магистърските програми са в посока на осигуряване на по-големи възможности за адекватна професионална реализация. След успешното завършване на обучението студентите-магистри биха предпочели да се занимават главно с научноизследователска работа - 4,66, продължаване на обучението в докторска степен - 4,57, с ръководна работа - 3,86 и с преподавателска работа - 3,85.
Полът на респондентите диференцира значимо предпочитанията за продължаване на обучението им в докторска степен и търсенето на начин за емигриране. Мъжете в по-висока степен биха предпочели да продължат обучението си в докторска степен - съответно 5,20 спрямо 4,18 за жените. Мъжете също така оценяват в по-висока степен и възможността да търсят начин да емигрират - съответно 2,79 спрямо 2,29 за жените.
Завършеното висше училище, формата на обучение - държавна поръчка или платено обучение и начина, по който са приети да следват - редовно или задочно, диференцират значимо единствено оценките на респондентите за възможността да се реализират като учители в средното училище. Студентите завършили други висши училища в по-голяма степен предпочитат тази работа - 4,00 за разлика от колегите им от Софийския университет -2,79, а студентите-магистри платено обучение оценяват тази възможност на 3,65, за разлика от колегите им от платено обучение - съответно оценили тази възможност на 2,69. Респондентите задочно обучение в по-висока степен в сравнение с колегите си приети редовно, биха предпочели да започнат работа като учители - съответно 3,66 спрямо 2,79 за приетите редовно.

6. Проблеми, свързани с финансовата обезпеченост и жилищна подсигуреност на студентите по време на обучението им в Исторически факултет
Записването в съответните магистърски програми е свързано с внасянето на определена такса за семестъра. Според по-голямата част от магистрите - 64,0% тази такса е поносима.
Формата на обучение е единственият признак, диференциращ значимо мненията на респондентите за размера на семестриалната такса. Както би могло да се очаква респондентите платено обучение - 66,7%, по-често в сравнение с колегите си държавна поръчка - 11,9%, посочват, че таксата е висока, а студентите-държавна поръчка по-често дават отговор, че таксата е поносима - 73,8% спрямо 33,3% за платеното обучение.
Важен индикатор за финансовото състояние на студентите-магистри е начинът, по който се издържат по време на обучението си в магистърските програми на Исторически факултет. По време на следването си в магистърска степен на обучение изследваните лица се издържат основно със средствата, които изкарват сами - 66,7% и от средства на родителите им- 59,5%. Прави впечатление, че сред участниците в анкетата само трима студенти са посочили, че се издържат от студентски кредит.
Трудовата заетост, формата на обучение и начина по който са приети да следват, диференцират значимо отговорите на анкетираните лица за начина по който се издържат докато следват. Както може да се очаква почти всички от работещите магистри - 95,7% от анкетираните, посочват, че се издържат сами. Респондентите държавна поръчка по-често от колегите си платено обучение разчитат на стипендия - съответно 19,0% спрямо 3,7%, а приетите да следват редовно по-често от задочниците посочват, че разчитат на средствата на своите родители - съответно 66,1% спрямо 20,0% за приетите да следват задочно. Същевременно почти всички от магистрите задочно обучение - 96,0%, посочват, че по време на обучението в магистърските програми се издържат сами, докато този отговор дават 60,0% от анкетираните магистри приети редовно.
По време на следването си в магистърските програми на Исторически факултет студентите посочват, че живеят главно в жилището на родителите си - 42,7% от анкетираните, и в общежитие - 22,7% от изследваните лица.
Както би могло да се предположи постоянното местожителство на студентите-магистри е единственият признак диференциращ значимо отговорите им за жилището, в което живеят. Студентите, които не са от София много по-често отговарят, че живеят в общежитие - съответно 53,3% спрямо 1,5% за живеещите постоянно в София.
Същевременно в жилището на своите родители по време на следването живеят 66,2% от софиянци и 8,5% от студентите от други населени места.



Пълен текст на изследването - pdf  1197 KB


 

 

«  начало  »  български  «  английски  »     © clio.uni-sofia.bg - 2004-2014