Доц. д-р Дарина Григорова

 Катедра:

 Нова и съвременна история

 Програми:

 История на Русия 19 - 20 в.

   

 Кабинет:

 27

 Приемен ден:

 Петък

 Приемно време:

 9:00 - 11:00

 E-mail:

 dgrigorova@mail.ru

Биографична справка


Дата и място на раждане: 10 декември 1973 г., София.
Образование: висше – СУ “Св. Климент Охридски”, Исторически факултет, специалност история (1996 г.); втора специалност френски език и литература (1996 г.).
Докторант по история на Русия в СУ “Св. Климент Охридски”,
Исторически факултет (1998 г.).
Асистент по нова руска и нова обща история в СУ (2001 г.).
Доктор по история (2002 г.).
Тема на дисертацията: Руският либерализъм 80-те – 90-те години на ХІХ век.
Старши асистент (2002 г.).
Главен асистент (2003 г.).
Доцент (2008 г.).
Тема на хабилитацията: Евразийството в Русия.
9-23 октомври 2012 г. лектор по история на Русия: евразийската идея, в катедрата за евразийски изследвания в Евразийския национален университет "Л.Н. Гумильов", Астана, Казахстан.
10 юни 2014 г., публична лекция в Института по журналистика на Беларуския държавен университет, Минск, Беларус.
15 септември 2014 г., публична лекция в МГИМО, Москва, Русия. Тема: Украинский Янус между Галицией и Малороссией (модели национального образа на фоне геополитической тектоники).


По-важни публикации


Книги:

1. Свобода и самодържавие. Руският либерализъм в края на ХІХ в. С.: Парадигма, 2007, 213 с.
2. Евразийството в Русия. С.: Парадигма, 2008, 353 с.


Статии :
 

1. Русские консерваторы и российские либералы 80-х – 90-х гг. ХІХ века: антиподы или идейные двойники?. – В: Эволюция консерватизма: европейская традиция и русский опыт. Материалы международной конференции. Самара, 26-29 апреля 2002 года. Самара, 2002, 127–142.
2. Либерализмът в Русия и идейните му двойници: консерватизмът, “либералното народничество” и постславянофилството. – В: ГСУ. ИФ. Т. 93-95, 2003, 5–69.
3. 17 октомври 1905 година – началото или началото на края на новия руски либерализъм? – В: Минало, 2003, № 4, 42–47.
4. Евразийството в Русия – архетипи и епигони”. – В: ХХІ век – наследство и перспективи. Варна, 2003, 92–100.
5. Руските отговори на еврейския въпрос в края на ХІХ – началото на ХХ век. – В: Предизвикателствата на ХХІ век. Варна, 2004, 122–128.
6. Руската идея и постсъветската идентичност. – В: Светът между сътрудничеството и тероризма. Варна, 2005, 100–109.
7. Русия на кръстопът – геополитически модели за бъдещето. – В: ХХІ век – регионални аспекти на международните отношения, Варна, 2006, 132–143.
8. Православният рицар на постмодерна Русия. – Философски форум, 2006, № 13, 157–169.
9. Проблеми на архивистиката в постсъветска Русия (исторически контекст) – в сайта на специалност Архивистика, 2006.
10. Руското обществено мнение за Съединението на България. – В: Мир и конфликти в Югоизточна Европа, 2006, 136–145.
11. Историософските парадокси на “старото” евразийство. – В: ХХІ век – толерантност и нетърпимост в международните отношения. Варна, 2007, 237–249.
12. Евразийската митология за еврейския въпрос в Русия. – Философски форум, 2007, № 15, 105–113.
13. “Срещу слънцето”. Евразийството в Русия: архетипи и епигони на отрицателната идентичност. – В: ГСУ. ИФ. Т. 98–99, 2005–2006.
14. Неоевразийството на Александър Дугин, или евразийската реконкиста. – Геополитика, 2008, № 1.
15. Еврейският въпрос в представите на руските консерватори и на руските евреи в края на ХІХ – първата четвърт на ХХ век. – Философски форум, 2008, № 16.
16. „Русия извън Русия” – в търсене на националната идентичност след 1917-а и след 1991-а. – В: България и Русия между признателността и прагматизма. С., 2008, 712–721.
17. Русские – славяне, россияне или евразийцы?. – Проблемы славяноведения: Сборник статей и материалов. Выпуск 10. Брянск, 2008, 231–239.
18. Евразийството и Лубянка (подмяната на “евразийската” идентичност). – В: ХХІ век – геополитически и морскоправни аспекти на международните отношения. Варна, 2008, 211–220.
19. Демокрация по руски. – В: История в преход. Сборник в чест на 60-годишнината на проф. д.и.н. Драгомир Драганов. София, 2008, 333–340.
20. "Дело славян нам дорого": Русские либералы и консерваторы о Русско-турецкой войне 1877 - 1878 годов. - Родина, 2009, 6, 43-45.
21. Петр Бицилли и евразийство. – В: Българите в Северното Причерноморие. Изследвания и материали. Т. 10. Одеса – Велико Търново, 2009, 303–308.
22. „Ще очистим Русия задълго” – либералната интелигенция и болшевишката власт през първата половина на 20-те години на ХХ век. – В: Русия и България – между филството и фобството. Материали от научните конференции „Русия и Европа през ХХ век” и „Русия в българската история”, 142–154. На сайта на Анамнезис: http://anamnesis.info/Ru-Bg/Articles/9/9.html.
23. Проф. Ервин Грим за русофилството и русофобството в България – коментар на филолога и историка. (в съавт. с Галина Петкова) – Анамнезис, 2010, № 1, 151–191.
24. Евразийският отговор на руския национален въпрос. – В: "Погасло дневное светило…": Руската литературна емиграция в България 1919–1944. Съст. и науч. ред. Радостин Русев., Йордан Люцканов, Христо Манолакев. София, АИ "Марин Дринов", 2010, 292–307.
25. Двуликий Янус. Имперский либерализм и позднее славянофильство в конце XIX века. – Родина, 2010, № 10, 83–84.
26. Перейти Дунай, чтобы понять Россию. Петербургские впечатления Симеона Радева (1905–1906). – Родина, 2010, № 11, 115–117.
27. Никита Михалков и Андрей Кончаловски за прехода в постсъветска Русия. − В: Исторически личности и идеи. Сборник в чест на 60-годишнината на проф. д-р Искра Баева. Съставител: Евгения Калинова. София, 2011, 187−192.
28. Руската нация между съветското минало и евразийското бъдеще. − В: Годишник на Департамент “История”, т. III, 2008, НБУ, 2011, 332−346. http://ebox.nbu.bg/hist/ne3/13%20Darina%20Grigorova%20+%20r.pdf
29. „Румелийский переворот“ и русское общество (1885 г.). – В: Россия – Болгария: векторы взаимопонимания. ХVIII–ХХI вв. Российско-болгарские научные дискуссии. Москва, 2010, 126–134.
30. Демократия по-русски или демократия новой России. – Обозреватель, 2012, № 3, 15–21.
31. Егор Гайдар − демонизираният образ на прехода в постсъветска Русия. − В: България, Балканите и Русия 18−21 век. Българо-руски научни дискусии. Сборник статии под ред. на акад. Г. Марков. Институт за исторически изследвания, БАН, 2011, 123 −140.
32. Николай Трубецкой за Хърбърт Уелс, болшевиките и руския въпрос. – В: Кн. Николай Трубецкой. “Предговор” към книгата на Х. Уелс “Русия в мъглата” – коментар на филолога и на историка. (в съавт. с Галина Петкова). – Анамнезис, 2012, № 1–2, 91–130.
33. "Честна история" – история и власт в постсъветска Русия. – В: Русия, Европа и светът. Сборник с материали от международна конференция. София 28–29 септември 2009 г. С., 2012, 483–490.
34. Постсъветска Русия на Путин в търсене на евразийската идентичност. − В: Източните политики на Европейския съюз. Сборник с доклади от международна научна конференция. Варна, 2012, 32−40.
35. Есть ли декабристы в постсоветской россии? – В: www.viaevrasia.com
36. Руските либерали и Гладстон. Два модела на имперски либерализъм. – В: www.viaevrasia.com
37. Има ли декабристи в постсъветска Русия. – В: Президентски избори Русия‘2012. Quo vadis. София, 2012, 79–86.
38. Симеон Радев за началото на руската демокрация (1905–1906). – Almanach Via Evrasia, 2012, 1, 160–167.
39. Типология евразийской историософии. – В: Українська державність: історія і сучасність : зб. матеріалів Всеукр. наук.-практ. конф., 23 листоп. 2012 р. / під заг. ред. К. В. Балабанова. – Маріуполь, 2012, 76–77.
40. Казахстан помнит: АЛЖИР, КарЛаг. – В: Сб. материалов международного круглого стола: Память трагического: события, люди, история. Астана, 2012, 8–13.
41. “Делото на историците”, или за историческата цензура в съвременна Русия. – В: Университетски четения по архивистика. Т. 2. С., 2013, 43–49.
42. Уильям Гладстон и русские либералы второй половины ХIХ века: два взгляда на один политический горизонт. – В: Метаморфозы культуры на рубеже тысячилетий. Культуросозидание как теоретическая проблема. Материалы II Международной междисциплинарной научной конференции 11–12 мая 2012. Новосибирск, 2013, 81–88.
43. “Времето славянофилства”. Руските очаквания от Първата световна война: между ирационалното и прагматичното. септември 2013 г., на сайта на www.viaevrasia.com
44. Обуреваемы надменным самомнением?: [болгарский церковный вопрос и русская общественная мысль в ХIХ в.] – Родина, 2014, № 12, 54–56.
45. Единният учебник по история на Русия: патриотично образование или кратък курс по история на ВКПб. – В: Социални идеи, движения и политики. Изследвания на националния политически институт "Димитър Благоев", С., 2014, 492–509.
46. Беларусь–Украина: североевропейская стабильность в евразийском проекте против североамериканской африканизации майдана. – В: Проблемы управления, № 3 (52), 2014, 38–42. Научно-практический журнал при Академии управления при президенте республики Беларусь.
47. Николай Трубецкой и Георгий Вернадский об украинском вопросе – евразийская точка зрения. – В: Казахское государство и евразийское пространство: история и современность. Астана, 2014, 103–106.
48. UKRAINIAN JANUS BETWEEN GALICIA AND MALORUSSIA: FORMATION OF NATIONAL IMAGE AGAINST THE BACKDROP OF THE GEOPOLITICAL TECHTONICS (19TH-21ST CENTURY). ALMANACH VIA EVRASIA, 3 (2014).
49. Беларус vs Украйна: Северноевропейската стабилност на евразийския проект срещу северноамериканската африканизация на майдана, на сайта на VIA EVRASIA, www.viaevrasia.com.
50. The Russian nation between the Soviet past and the Eurasian future: seeking post-soviet identity. На сайта на VIA EVRASIA, www.viaevrasia.com.




Катедра Нова и съвременна история


Проф. д-р Искра Василева Баева

  

Проф. д-р Борислав Гаврилов Гаврилов


Доц. д-р Росица Стефанова Ташева


Доц. д-р Костадин Иванов Грозев


Доц. д-р Алексей Кирилов Кальонски


Доц. д-р Дарина Григорова



Гл.ас. д-р Борис Кирилов Стоянов