In memoriam - проф. Маргарита Тачева


проф. д-р на историческите науки Маргарита Тачева
* 04 юни 1936 (Шумен)
† 18 декември 2008 (София)

 

1954 Завършва ІХ Софийска гимназия с факултативно изучаване на латински
1956 Завършва Средното музикално училище (София), клас по виолончело
1962 Завършва Исторически факултет на Софийски университет “Св. Кл. Охридски”, специалност история с археология, с дипломна работа на тема “Появата на колонáта в Долна Мизия и Тракия”
1963 Редовен асистент по стара история във Великотърновския университет “Св.Cв. Кирил и Методий”
1969 Кандидатска (докторска) дисертация на тема “Преселниците от Мала Азия, Сирия и Египет и тяхната роля в икономическия и културния живот на Долна Мизия и Тракия”
1970-1974 Научен сътрудник в Археологическия институт с музей при БАН
1972 Хоноруван асистент по стара история в Историческия факултет на СУ “Св. Климент Охридски”
1974 Главен асистент при Исторически факултет на СУ “Св. Климент Охридски”
1975-2001 Член на ФС на Исторически факултет на СУ “Св. Климент Охридски”
1976 Доцент по стара история в Исторически факултет на СУ “Св. Климент Охридски”
1977-1979 Заместник декан на Исторически факултет на СУ “Св. Климент Охридски”
1981 Включена в Проблемната група по образованието при БАН и Министерство на народната просвета; като неин член е един от авторите на учебниците по “Общество и история” за първи-четвърти (= пети-осми) клас, издадени през 1983-1985 г.
1982 Доктор на историческите науки с монографията “История на източните култове в Долна Мизия и Тракия (V в.пр.н.е.-V в. от н.е.)”, издадена и от холандското издателство “Brill” (Leiden)
1985-1986 Заместник декан на Исторически факултет, Софийски университет
1986 Професор по стара история в Исторически факултет на СУ “Св. Климент Охридски”
1988-1990 Декан на Историко-Филологическия факултет при Югозападния университет в Благоевград
1990-1992 Декан на новосъздадения Исторически факултет при Югозападния университет в Благоевград
1990-1999 Ръководител на Института по стара история, палеобалканистика и тракология (впоследствие – Катедра по стара история) при Исторически факултет на СУ “Св. Климент Охридски”
1992-1997 Член на Комисията по история при ВАК към Министерския съвет на Република България

· Член на Научния съвет на Института по тракология при БАН;
· Дългогодишен член на Специализирания научен съвет по стара и средновековна история, археология и етнология при ВАК;
· Лекционни курсове и специализирани четения в ИФ на СУ, в Югозападния университет (Благоевград), в педагогическия институт в Смолян;
· Изнасяла е лекции и в няколко европейски университети, сред които Саарландския (Германия) и Фрибургския (Швейцария);
· Под нейното научно ръководство са защитени успешно и няколко докторски (в миналото – кандидатски) дисертации;
· Член на научния съвет на списанието „Il Mar Nero” (Rome-Bucarest);
· Член на редакционната колегия на списание „Živa Antika” (Skopje);
· Член на Международната група за изследване на античната икономика (GIREA, създадена в гр. Безансон (Франция);

o 1991-1992 в „Международна жена на годината”;
o 1992 в „Кой кой е в света на интелектуалците” (Кембридж);
o 1993 в „5000 личности на света (Американски биографичен институт);
o Повече от 150 научни публикации (вкл. 15 книги) на немски, руски, английски и френски език, публикувани у нас и в чужбина.

 

“Древните траки и европейският югоизток”, 1976 г., издадена на руски, английски и немски език: “От столетия насам се пишат монографии, обзорни материали и научно-популярни книги за траките и за населяваните от тях земи. Историята на древна Тракия е била третирана винаги изхождайки от прагматизма, обективизма и марксизма. Проучванията са били провеждани с
променлив успех, зависещ както от методологията и методиката на техните автори, така и от тяхната информираност... Не по-различна е и съдбата на проучванията на автори от социалистическите страни, отнасящи се до тракийските проблеми. Това редовно води до подценяване на вътрешното историческо развитие на тракийските държавни общности и до третирането им от гледна точка на древногръцкото, македонското или римското политическо и културно развитие. Именно тези толкова общи констатации определят и структурата и задачите на настоящата монография – да докаже мястото и значението на тракийската общност през първото хилядолетие пр.н.е. в историята и културата на югоизточна Европа.”


“Кратък исторически справочник. 1. Старият свят”, 1980, 1984 г.: “Предлаганата на вниманието на читателите книга е първо по рода си издание у нас... Справочникът има за цел да способства за разширяването и задълбочаването на знанията на учениците за древното минало на народите, за материалната и духовната им култура, а така също да задоволи интересите на най-широк кръг читатели... цели да обогати и задълбочи познанията за този най-продължителен по време и най-обхватен раздел от науката за възникването и развитието на човешкото общество.”


“История на източните култове в Долна Мизия и Тракия V в.пр.н.е. – ІV в. от н.е.”, 1982 г., 1983 г. “Brill” (Leiden, Holland): “Настоящата монография има за основна цел да запълни една празнина в съвременната историография на античните религии с въвеждането в научно обръщение на многобройните паметници, открити в тракийските земи южно от Дунава, които свидетелстват за разпространението на т.н. източни култове. Съдържащата се в тях ценна информация е все още неизползвана при решаването на ред проблеми в областта на историята на източните религии.”


“История на българските земи в древността. Част втора”, 1987 г.: “С основаването на катедрата по история на българските земи в древността при Историческия факултет на Софийския университет през 1979 г. възникна и необходимостта от учебни помагала по същата дисциплина... Настоящата книга е следващата... Написването й се оказа не лека задача... В процеса на работата се оказа, че откритите в последните десетилетия епиграфски и други археологически паметници, както и публикациите в нашата и чужда историография ... не само позволяват, но и изискват нов прочит на тракийската история през посочените епохи. Това доведе преди всичко до предварително проучване и публикации по някои въпроси... Статията предизвика първоначално устни и писмени критики по изказаните мнения, но положителните
отзиви напоследък дават основание на автора да се надява на по-добра съдба и за останалите си становища, изказани в настоящата книга.”


“История на древните общества”, 1992 г., 1998 г.: “След първото си издание през 1982 г. настоящият основен курс по стара история беше въведен като учебник в немските университети. Сега се появява възможността да се издаде един български вариант, предназначен да отговори на специфичните изисквания, които поставя изучаването на дисциплината “стара история” в българските университети... Освен с големия си обем и изобилната фактологическа информация те (използваните основно досега в българските ВУЗ преводни руски университетски учебници) се отличават и с традиционния метод на изложение, който не стимулира и не провокира самостоятелното мислене у студентите... Добавените кратки библиографски справки ... вероятно ще стимулират някои студенти и към допълнително четене. Така студентът, поставен в една псевдоизследователска ситуация, бива въведен неусетно не само в чисто познавателната, но и в извороведската, научна проблематика на
дисциплината... Авторите се надяват чрез този диференциран подход към българските студенти и любознателни читатели да са постигнали по-пълно покритие на интересите им. Те смятат, че е необходимо да се изтъкне и развитието на научните и лични контакти помежду им в процеса на съвместната работа... Дано този наш малък принос в европейското сътрудничество да създаде у читателя истинското впечатление за многопластовостта на дисциплината “стара история”.

“История на българските земи в древността през елинистическата и римската епоха”, 1997 г.: “...Във втория дял на книгата се съдържат други публикации на автора от последните години..., които са публикувани в трудно достъпни за студентите издания или на чужди езици. В тях са интерпретирани нови, или по новому проблеми в историографията за античната история на българските земи, по които новооткритите епиграфски и археологически паметници се оказаха особено предизвикателни за изследване.”


“История на религиите”, 1999 г.: “Всъщност издателите реагираха най-точно в условията на пазарната икономика, доколкото религията и нейната тематика бяха табу за 2-3 поколения българи. Ако религиозната забрана “табу” е била основен фактор във възпитанието на етичност и морално поведение за обществото преди християнската ера, тази забрана се превърна в политическа за нашето общество през последните петдесетина години. Тя лиши подрастващите от бариерата между тях и намиращите се от другата й страна спекуланти с религиозни идеи и морал, проповядвани от съвременни секти... Посочените по-горе феномени доведоха до идеята, която се развива в по-голямата част от текстовете за дохристиянската религиозност – тя цели да покаже религията и нейното значение и взаимовръзка с психологията на отделните индивиди, с обществото, в което те живеят, както и с политическата власт над тях.”


“Власт и социум в римска Мизия и Тракия”, 2000 г.: “Настоящият том представя по-значимите ми проучвания, породени от предизвикателството на ред новопубликувани или вече публикувани паметници... Разгледаните теми касаят пряко и историята на Ранната империя по проблемите за провинциите и тяхното администриране в неговите традиционни или конкретни проявления; на социалния статут на траките и тяхното отношение към имперската власт; на
настоящите и освободените роби и на тяхното място в провинциалното общество; на градския живот и на тракийските ветерани, допринесли за приобщаването на тракийските провинции към културата и синкретичния пантеон в Империята... Изследванията, поместени в тома, се основават на най-новите постижения в европейската историография – в по-голямата си част непознати у нас.”


“Севт ІІІ, Севтополис и Кабиле”, 2000 г.: “В настоящата студия съм се опитала да погледна под нов ъгъл на един държавник, свързан с историята на българските земи в древността, защото все повече се убеждавам, че ние, българите, винаги искаме от държавниците да изповядват нашите идеали. Създаваме им черно-бяла снимка и разискваме върху черното или бялото
според нашите пристрастия , без да ни интересуват нюансите и в двата цвята. Такъв е случаят впрочем не само със Севт ІІІ... Много от дилемите по избраната тук тема предстои да бъдат решавани и решени; за съжаление бляскавият Севтополис, дело на честния и мъдър владетел, възпитан като поклонник на елегантната красота на своето време, ще остане ням свидетел под спокойните води на язовир “Копринка”; безмълвен остана и неговият най-добър познавач,
проф. Д.П.Димитров.”


“Власт и социум в римска Мизия и Тракия. Книга 2”, 2004 г.: “Чрез направените корекции на редица епиграфски паметници мнозина ще усетят трудностите пред историците, когато трябва да достигнат до макар и приблизително възстановяване на текст върху отломка от античен надпис. Някои ще доловят и тръпката в тези случаи; тя донякъде напомня удоволствието от решена кръстословица, за която не са им предложени най-важните думи и имена...”


“Царете на древна Тракия. Книга първа”, 2006 г.: “Книгата представлява галерия от портрети на тракийските владетели до първите десетилетия на ІІІ в., оставили доловима следа в историческите извори. Книгата е отворена за всички, които се впечатляват от царските гробници и съкровища, но искат да знаят повече за скритите зад блясъка им човешки дела.”

 

Подбрана библиография (Пълната библиография на трудовете на М. Тачева от 1963 до 2000 е изготвена от Диляна Ботева и публикувана в: Jubilaeus V. Сборник в чест на проф. Маргарита Тачева. С. 2002, 11-16.)

Дигитализирани публикации

Тракийската аристокрация в управлението на провинция Тракия  - pdf 360 KB
Tекстът има версия на немски език, публикувана в Thracia XVII, 2007 (in honour of prof. K. Yordanov), 33-47. Тук са въведени някои корекции и допълнения, по-важните от които са отбелязани на място.

 

 

«  начало  »  български  «  английски  »     © clio.uni-sofia.bg - 2009